Архитектурният символ на Русе, където днес се помещава Драматичният театър "Сава Огнянов", събра най-много гласове в националния конкурс "Емблематичните сгради на България".

Шедьовърът на виенския архитект Петер Паул Бранк получи 5802 гласа, изпреварвайки с почти 1500 гласа втория в класирането - сградата на Априловската гимназия, която има 4318 гласа. На трето място със 2879 гласа се нареди ханът "Хаджи Николи" във Велико Търново.

Общо в рамките на конкурса бяха представени 12 сгради в цялата страна, сред които Народният театър "Иван Вазов", Националната художествена галерия, Софийската опера и балет, Славейковото школо в Трявна, Априловската гимназия в Габрово, Боянската църква, варненският Драматичен театър "Стоян Бъчваров" (ТМПЦ), Малката базилика в Пловдив, музеят под базиликата "Св. София", Цари Мали град край Самоков.

Доходното здание е издигнато в Русе в началото на XX век, през 1901 г., в рамките на новия градоустройствен план на града, когато започват да се строят модерни къщи, банки, улици, площади. Те оформят облика на Русе, повлиян от тогавашната европейска архитектура.

В този ренесанс на строителството участват видни наши и чужди архитекти като Арнолдо Цоки, Нино Росети, Едуард Винтер, Иван Майер, Петко Момчилов, Грюнангер, Тодор Петров. Именно техните сгради създават в Русе атмосфера, която напомня Виена, Букурещ, Будапеща, с елементи от стиловете барок, ренесанс, ампир, които обединени носят определението "неокласицизъм".

Идеята за построяване на Доходното здание

възниква от необходимостта да се подпомогнат финансово русенските училища - като материална база, заплати на учителите, пособия за учениците и т.н. Отдавна русенци имали нужда от сграда, от която да се черпят доходи, но и която да бъде обединителен културен център. 

Така през 1896 г. общината и русенското училищно настоятелство решават да построят сграда, приходите от която да отиват в помощ на общинските училища.

Според приетото задание тя трябвало "да бъде двуетажна, числото на магазините да бъде по-малко от 9, от които 3 с подница и складове за горния етаж. Освен това се проектира едно помещение за кафене (казино) около 200 кв. м. В горния етаж да се проектира един театрален салон - 300 кв. м, и един салон за библиотека 200 кв. м".

На 20 февруари 1897 г. жури в състав: Александър Каназирски (окръжен управител), кмета Георги Михайлов, окръжния инженер Г. Ганев, градския инженер Вл. Малчев, двама училищни настоятели, трима архитекти от Министерството на обществените сгради, пътища и съобщенията: арх. Хр. Ковачевски, арх. Вернащ и арх. Димитриевич - разгледало представените 15 кандидатури.

Първа премия - 1500 лв., единодушно била присъдена на проекта с мото Voila une idеe

(Ето една идея) на архитекта Раул-Паул Бранкот Виена. Втора премия не била присъдена, а третата награда, 600 лв., била дадена на арх. Янаки Шамарджиев.

Търгът за отдаване строежа на предприемач се провежда на 26 януари 1898 г. Спечелва го русенецът Гатю Цонев. Ръководител на строителните работи трябвало да бъде самият архитект, но Р. П. Бранк поставил непосилни финансови условия. Тогава с тази задача били натоварени архитектите Георг Ланг и Франк Шолц, съответно от страна на общината и предприемача.

Липсата на пари често водела до временно спиране на строителството. На това се дължали и редица компромиси - отпаднали предвидените железни ложи в театралния салон, а представителното каменно стълбище било заменено с обикновено мозаечно.

Проектът за театралния салон бил изработен от учителя по рисуване Турничек и Ромео Жиром - главен художник от Народния театър в Букурещ.

През есента на 1900 г. Доходното здание като цялостна конструкция в общи линии било завършено. Помещенията се оформят като самостоятелни търговски обекти и се отдават под наем от Училищното настоятелство. 

Първите театрални представления се състояли в казиното

на 25 и 27 декември 1901 г. и 8 януари 1902 г. - пиесата "Парижкият вехтошар" от Едмон Бризбар и Йожен Сю, под режисурата на Петър Кожухаров. Това е и първата постановка на Русенския театър в Доходното здание.

През есента на 1902 г. е окончателно завършен и вторият етаж с големия театрален салон, където редовно се играят спектакли. През 1921 г. се прави разширение на сцената, а след две години тя била надстроена с 2 метра над покрива. Поправки са нанасяни и през 1933-34 г.

Доходното здание е изградено от тухли и камък. Всички архитектурни форми, орнаменти и статуи са каменни. Особено характерни са 7-те фигури, извисили ръст на покрива, които символизират изкуството, науката, земеделието, занаятите, търговията, отбраната и свободния полет на духа.

Най-отгоре е символът на търговията - Меркурий

Историята на Доходното здание е всъщност историята на Русенския драматичен театър "Сава Огнянов" (Theatre.Ruse.bg) и затова тази сграда е известна и просто като "Театъра". На 27 ноември 1949 г. с  "Травиата" от Джузепе Верди се слага началото и на Русенската опера, която се приютява в Доходното здание до ноември 1955 г., когато става преместването в сегашната й сграда.

От 1928 до 1954 г. в Доходното здание се намира и русенската библиотека "Любен Каравелов", възрожденското читалище "Зора" функционира активно там от 1955 до 1990 г., а експозицията на Русенската художествена галерия е разположена в Доходното здание от 1947 до 1979 г.

През 1975 г. ръководството на града взема решение за реконструкция и преустройство на Доходното здание, като представителната му фасада се запази, а вътрешно се направят модерни и функционални преобразувания.

Първата копка на новия строеж е направена тържествено през август 1980 г., но икономически, политически, социални причини забавят работата и дълги години Доходното здание стои

безмълвно, с изкорубени прозорци, грозно и самотно

През октомври 2001-ва русенските театрални творци и служители се връщат отново в своя дом. Същия сезон тържествено са открити Камерната зала, която разполага с 200 места, и Малка сцена, с 60 места.