Противоепидемични мерки като носенето на предпазни маски и спазването на дистанция вече не са задължителни, но на места и за определени социални групи остават "силно препоръчителни"

Носенето на защитна маска на обществени места, спазването на физическа дистанция, работата отвкъщи и ограниченията в числеността при присъствено обучение и в обекти на закрито, които бяха задължителни заради пандемията от новия коронавирус, отпадат близо 25 месеца след първите случаи на COVID-19 у нас.

Това стана възможно, след като извънредната епидемична обстановка бе отменена с решение на Министерския съвет, формирано в резултат на едномесечни дискусии.

Въведените противоепидемични мерки вече няма да са задължителни, но маските и дистанцията остават силно препоръчителни в градския транспорт и лечебните заведения, както и когато има струпване на много хора на открито - особено за възрастните и хронично болните, призова главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

"Да кажем, че пандемията е свършила, би било прибързано. Но България е сред четирите страни, които имат към момента и задържаха доста дълго време най-ниски стойности по заболяемост в ЕС. Това са България, Румъния, Унгария и Полша", уточни той.

Също от 1 април спират работа COVID зоните в поликлиниките и се възобновяват забранените досега свиждания в болниците и заведенията за социални услуги.

До три месеца след отмяна на епидемичната обстановка обаче се запазва възможността здравната каса (НЗОК) да изплаща на медиците допълнителни средства за работа при неблагоприятни условия. До края на юни се продължава и действието на експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК за определяне на трайно намалена трудоспособност и степен на увреждане.

На граничните пунктове все още влизането в страната става с цифров COVID сертификат на ЕС за ваксинация, преболедуване или отрицателен резултат от PCR или антигенен тест (или аналогичен документ). В противен случай пристигащите подлежат на 10-дневна карантина, която може да бъде прекратена при отрицателен PCR или бърз антигенен тест, направен след три денонощия.

В последния ден на март от общо 14 092 теста у нас са регистрирани 1143 новозаразени, 2/3 от които са неваксинирани, като трицифрено е числото само в София-град - 348, а в болница са влезли 183 души. 

Понастоящем хоспитализирани с COVID-19 са под 2000 души (1944), от тях 219 в интензивни отделения или клиники.

Според статистиката общо 1 138 923 са досега заразените с новия коронавирус българи, от които в момента боледуват 179 885. При медиците тези числа са съответно 24 074 и 15 нови случая.

За повече от две години 36 529 българи са починали с потвърден COVID-19. От тях 17 са изгубили битката с коронавируса на 31 март - всички в пенсионна възраст и 82% неваксинирани.

"Много хора загубиха битката с COVID. За техните близки животът след пандемията никога няма да бъде същият - връщането към нормалността е относително. Много хора имат пост-COVID симптоми в продължение на месеци и статистиката сочи, че всеки пети страда от тях. Засегнати бяха много сектори на икономиката. Дългосрочни са последиците и в сферата на образованието", заяви здравният министър проф. Асена Сербезова на брифинг по-рано през седмицата.

Тя посочи данни от социологическо проучване на "Галъп интернешънъл", проведено през март, според което близо 70% от хората очакват въвеждане на по-леки мерки, а едва 20% са на обратното мнение.

Вече е в ход и информационна кампания за ваксинирането под наслов "Плюс мен" (PlusMen.bg) - "за да сме подготвени за евентуална нова вълна", защото "COVID-19 ще остане известно време с нас и ние трябва да се научим да живеем с него и без извънредна епидемична обстановка", предупреди още министърът на здравеопазването.

4 352 008 са общо поставените ваксинационни дози, 1698 - през изминалото денонощие. Най-предпочитана е ваксината Comirnaty на Pfizer/BioNTech, от която приложени са над 2,8 млн. дози. Следват еднодозовата Janssen, поставена повече от 513 хил. пъти, Spikevax на "Модерна" с близо 500 хил. дози и първоначалния фаворит Vaxzevria на "АстраЗенека" с около 480 хил. дози.

Същевременно статистиката в страната показва, че възрастното население е най-активно при поставянето на бустерни дози. Във възрастовата група 60-69 г. са поставени 189 304 дози, което представлява 26% от всички приложени допълнителни дози у нас към 30 март, които са над 722 хил.

Във възрастовата група от 70 до 79 години с бустерна ваксинация са малко над 175 хил. души.

Със завършен ваксинационен курс обаче най-много са българите между 40 и 49 години - близо 384 хил. души. Общо за страната със завършен ваксинационен курс са 2 050 246 граждани.

По повод промените в Закона за здравето, внесени в Народното събрание, началникът на политическия кабинет на министър Сербезова и председател на Надзорния съвет на НЗОК доц. Васил Пандов посочи, че те дават възможност нови мерки да се въвеждат на национално ниво от здравния министър и на регионално - от директорите на регионалните здравни инспекции (РЗИ).

"Две забрани няма да могат да бъдат налагани - за придвижване в страната и спиране работата на обекти с обществено предназначение. Тези мерки целят да гарантират баланс между отпадането на извънредната епидемична обстановка и запазване, гарантиране здравето и живота на гражданите в България“, подчерта той.