Защо премиерът не бива да дава повече такива интервюта

Едно нещо направи впечатление в поведението на премиера по време на интервюто му при Антон Хекимян, където трябваше да отговаря на зрителски въпроси - премиерът 30 години е бил беден и се е изхранвал с картофи и кисело мляко.

Съжалявам, господин премиер, но това изказване, отправено на фона на репортаж за жена, която ходи на химиотерапия и живее с по няколко лева на ден, а в хладилника (който не работи, за да се пести ток) има само малка бучка сирене, звучи кухо. Още повече, звучи грубо и гадно.

Богат - беден

Мнозина се изказаха след това, че домашните зайци, прасета, бройлери, малка нива, както и заплата на учител и пожарникар (по стандартите от онова време) далеч не говорят за беден живот. Но нека не обсъждаме миналото на премиера и финансовото състояние на семейството му от онова време. Това са неща сложни за доказване и честно казано, никому ненужни в крайна сметка.

Въпросът е защо трябва да се изкарваш, че някога си бил беден пред човек, който действително мизерства?

Това поведение някак напомня много на прекрасното произведение на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених", където главният герой разказва, как в бедния квартал, където е живеел като малък, всички деца се стремели да се изкарат по-бедни и по-изстрадали. сякаш това ще им даде някаква социална извисеност.

Факт е, че българите сме егалитарна държава. Не обичаме много тези, които успяват и се извисяват над нас и затова масово народът се старае да държи една уж ниска среда. Тук обаче не говорим за парадиране с богатство, което дразни, а за парадиране с бедност, което изглежда хем кухо и лишено от смисъл на фона на другото казано от премиера, хем звучи като лъжа.

Премиерът горестно разказва за времето, когато е трябвало да помага на родителите си с двора и животните. Бедно семейство с голям двор и много животни. Ако бяхме по-цинични щяхме да се сетим за една скромна селска къща с курник за био пъдпъдъчи яйца, фитнес, джакузи, изкуствена река и т.н. Но не. Тук имаме само едни магнолии и японски вишни.

Ти си премиер, дръж се на ниво

Но не е там въпросът. Дори и семейството на премиера Борисов да е било бедно, да се е чувствало бедно, най-малкото, пак не е ок да обясняваш на една мизерстваща жена, че и ти като нея си изстрадал своето. Ти си премиер и хората гледат към теб за решение.

Оставяме настрана, че не е работа на министър-председателя и на държавата да се грижи за благосъстоянието на отделния гражданин. Въпросът е, че държавата и нейният министър-председател трябва да се грижат за общия стандарт на живот. И когато той е нисък и създава такива прецеденти, значи нещо куца.

В държавата много неща куцат, ще си кажете. Да така е. И да, предполагаме, че се работи по въпроса нещата да се подобри положението (поне така ни казват). Но при такива изказвания, къде е усещането, че на държавата ѝ пука.

За човек, който държи страшно много на публичността и публичния си образ, Борисов показа едно тотално несъвместимо с визията на лидер, на водач лице - липса на емпатия и обръщане на въпроса към себе си - егоцентризъм.

Образът на водач го изисква

А когато си приел образа на водач и лидер, както е в случая на Борисов, още повече, когато действително си избран за такъв и то със солидна преднина пред втория, ти вече обещаваш нещо на хората и то е да се грижиш за нещата. Защото Борисов не се продава с послания за откритост, нито за честност и допускане на гражданите до властта. Борисов и партията му се продават с посланието за сигурност. Ще държат всичко в релси.

И когато си дал едно такова обещание на хората, поне прави се че го спазваш. Продай идеята, че се вдигат пак пенсиите, че се отпускат европари за включване на маргинализирани групи към обществото, че се работи за решаване на проблемите. 

Ако пък толкова държиш да наблегнеш на себе си, разкажи как никой не ти е помагал и сам си си изработвал прехраната от малък. Това "беден" е излишно, дразни и очевидно се превръща в медийна и обществена тема. 

И помни, че преди всичко твоята работа включва и това да вдъхваш надежда на хората, на тези, които имат нужда от надежда, за да преживяват. И не им ли я дадеш, изглежда, че не ти пука. 

А между изглежда и е така наистина - крачката е съвсем малка и се прекрачва твърде неусетно.

Източник: Bulevard.bg