Когато Рафи Бохосян споделил намерението си да бъде Павароти във финала на "Като две капки вода" с приятели, те изразили съмнение в успеха му, тъй като според тях бил избрал нещо непознато. На практика обаче е тъкмо обратното - премиерата на операта в миланската Ла Скала е била през 1926 г., което означава, че има много по-дълъг сценичен живот от всички съвременни поп хитове.

Това е последната творба на Пучини, която той така и не успява да завърши приживе - с тази задача е натоварен ученикът му Франко Алфано. Оттогава насам историята за жестоката китайска принцеса, която обезглавява всеки кандидат-жених, ако не е успял да отговори на трите й гатанки - но накрая отстъпва пред любовта на Калаф, - се изпълнява в оперните театри по цял свят, включително у нас. Най-скоро може да я видите на сцената на Старозагорската опера - 11 юни, вторник, 19 ч.

Във версията на Павароти тази ария придобива и друга символика - спортна, при това още през 1990 г., когато Италия е домакин на световното по футбол, а спортните предавания я използват като фон за репортажите си от мондиала, донякъде и заради финалното: "Аз печеля!" (Vincero!).

Именно оттогава е и този запис на Тримата тенори, които изнасят първия си съвместен концерт в Рим под диригентството на Зубин Мета. Самият Павароти я изпълнява за последно при откриването на зимните олимпийски игри в Торино, 2006 г.

Във финала на "Като две капки вода" Рафи я изпя болен и бил гримиран за час вместо за обичайните четири часа, тъй като преди това отишъл на лекар, за да си възвърне гласа.