У нас на много места все още битува вярата, че с един здрав пердах могат да се решат почти всички проблеми

От няколко дни в публичното пространство обикаля темата с битите от Стоичков журналисти, които искали да направят снимки от сватбата на дъщеря му, а той, подразнен от нахалствтото им, ги ошамарил. 

Покрай темата страната (отново) се раздели на две - едните защитаваха журналистите, а другите - Стоичков, който е в правото си да се ядосва на наглото отношение и грубото вмешателство в този личен за дъщеря му момент. 

Като цяло никога не съм разбирал тази човешка нужда да видиш "бельото" на "звездите", да ги видиш в интимните им моменти и т.н. Журналистическото вмешателство в личния живот на човек е ограничено дотолкова, доколкото въпросния личен живот е предмет на обществения интерес.

Виж още: Психопатите около нас

Като тук под обществен интерес далеч не се има предвид дали читателят ще кликне на линка със заглавие "Вижте снимки от сватбата на щерката на Стоичков" или нещо от сорта. Общественият интерес представлява това, което е от ползва за обществото, което би дало важна информация, която да има ефекта да нанесе промени в обществото.

И за мен папарашките снимки, освен ако не дават доказателство за някакво престъпление или нещо от сорта, са лишени от особен смисъл. Лайфстайлът си е лайфстайл, но нека да не ровим в мръсното бельо на хората. 

От тази гледна точка е лесно да разбереш защо Стоичков - баща на дъщеря, която в същия ден се жени, човек с доста буен нрав, е решил да се саморазправи с неканените журналисти. Но това не го оправдава да набие журналистите. Просто защото не е правилно, особено от позицията му на звезда и човек за пример в държавата. 

Виж още: Ако това е вашият "национализъм", предпочитам да бъда човек

Но да погледнем по-общо на въпроса. Идеята, че ще набиеш някого и това ще реши проблема дотолкова е залегнала в националната ни психология, че редовно ставаме свидетели на такива сценки, особено по пътищата. Достатъчно е да се сетим за поне 5-6 подобни инцидента, които станаха публично достояние само от началото на годината. А колко са минали така между другото...

Боят сякаш до такава степен е заседнал в културата, че е станал неделима част от всичко. Шамари във възпитанието, че детето да знае какво трябва и какво не, шамари зад врата, когато някой сгафи, заплаха за бой към тези, които те дразнят... Мечтаем си за побой над депутатите и над всички онези публични лица, които ни дразнят. Замисляме се и за лек, опресняващ кютек върху държавните служители, които ни обслужват зле. Ей така, да знаят как да се държат. 

Да не говорим, че всяка четвърта жена в България е ставала жертва на домашно насилие в един или друг момент от живота си. Защото на много места все още битува мнението, че когато тя ти противоречи за нещо, трябва да я сложиш на мястото ѝ с един ляв прав. 

Виж още: Близо 1 млн. са жените у нас, които са жертва на домашно насилие

А някак между другото ние живеем в XXI век - време, когато уж тия тактики и похвати трябва да са забравени и оставени назад в миналото, заедно със подсвиркването по подминаващи момичета и шляпването на сервитьорката по задника. Но не би било. 

И докато продължава да се дава такъв публичен пример, като този на Стоичков, а след това някакви хора да му адвокатстват и да го аплодират, ще продължава да бъде така. 

Боят е и ще бъде хулиганска проява, която трябва да се наказва. Независимо кой е започнал и при какви условия. Иначе тази мечта на българския народ за малко ред и дисциплина в държавата няма как да се изпълни на практика. Поне не и докато си мислим, че правосъдието стои на върха на юмруците ни.