Уникалният празник е записан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на Юнеско имено с името Сурова

Искате ли да се докоснете до истинската българска култура, такава, каквато е призната от света и от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството? 

Изложбата

На 29 януари от 16 ч. генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова открива изложбата "Сурова в Пернишко" в Националния етнографски музей. 

Изложбата се организира по повод вписването на Народния празник "Сурова" - най-колоритния и емблематичен местен новогодишен български празник, в Представителния списък на Нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО. 

Организатори са Институтът за етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН и Районният исторически музей в Перник, с любезното съдействие на катедра "Рекламен дизайн" към Националната художествена академия. 

Виж още: Юбилейният "Сурва" и още 25 кукерски фестивала у нас тази зима

Сурвакарската група от село Пещера ще представи част от ритуала на хилядолетния празник с автентични, маски, костюми и чанове.

Maskite za surova v pernishko

Маскарадът

Разказът за маскарада е стар колкото света. Пъстра приказка за раждането на реда от хаоса, преход от юношество към мъжка зрялост или празник на преличаването и усещане за върховен празник. В България маскарадната традиция е жива днес на много места.

В изложбата "Сурова в Пернишко" можете да прочетете разказ за народния празник "Сурова", предаден с помощта на маските, костюмите и фотоси от различни години. По-колоритното в случая обаче е, че за разлика от типично музейното възприятие да се разказва само за миналото, в тази изложба акцентът пада върху маските, предоставени от самите общности - тези, които те днес ползват за своя най-голям празник "Сурова".

Защо "Сурова", а не "Сурва"?

Може би сте забелязали, че вече няколко пъти тук говорим за "Сурова", а не за познатото на всички ни "Сурва". Всъщност отговорът е много прост. Така самите местни общности в Пернишко наричат популярния празник. 

Елементът е вписан в списъка на ЮНЕСКО именно като "Сурова". Това название помага да се разграничи народния празник от градския фестивал "Сурва". 

Фестивалът е част от градската култура, а „Сурова“ е хилядолетен обичай, запазен до наши дни от локалните общности, носители на елемента. Именно народният празник е вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО, а не градският фестивал, който е много по-ново събитие.

Традицията

Народният празник Сурова в Пернишко се изпълнява по традиция всяка година на 13 и 14 януари - Нова година по стар стил. За местните общности днес Сурова е най-обичаният празник. Основното ядро на елемента е маскарадната обредност, чрез която поколения наред се осъществява позитивен преход от старата към новата година. Преките изпълнители на тази старинна и жива до днес новогодишна обредност са сурвакарските маскарадни групи, които през тези дни играят и обхождат селищата.

Виж още: Перник попадна в класация на "Нашънъл джеографик" за топ 15 зимни дестинации

Преките изпълнители на сурвакарските маскарадни игри са групи, съставени във всяко село от 50-60 души - мъже, жени и деца, които днес практикуват в няколко десетки села.  Общо за региона участниците в маскарадните групи са над 2500 души и се наричат "сурвакари", "сурвашкаре", "сирвискаре", "мечкаре". 

Празникът Сурова в Пернишко изпълнява перспективно-интегрираща роля за изграждането на "мост между поколенията". Атрактивността на маскарадното празнично преживяване привлича младите, подсилва самочувствието им като продължители на традицията и изразители на културната самобитност на своите селищни общности. 

В подготовката за празника Сурова участниците в маскарада задължително се стремят маските и костюмите им да са различни от тези на съседното село. Чрез празника всяка селищна общност изразява своя облик и утвърждава културната си идентичност.