Всяко действие има своите последствия. Хубаво е да се замислим, преди да предлагаме нещо толкова сериозно като промени в избирателната система

Тези дни видях, че Слави Трифонов и екипът му искат да правят референдум за изборните правила и избирателната система. Какво предлага той: 

Въпросните седем точки за референдум:

1. Смяна на избирателната система с мажоритарна;

2. Намаляване на броя на депутатите от 240 на 120;

3. Мандатност на народните представители - до два мандата;

4. Въвеждане на задължително гласуване;

5. Въвеждане на електронно гласуване;

6. Драстично намаляване на държавната субсидия за партиите;

7. Пряк избор от народа на съдии, прокурори и началници на полицейски управления.

Вярвам, че г-н Трифонов подхожда с най-искреното желание да помогне за качествена промяна. Чисто граждански всяка идея за рефенредум е добра. Още сме много далеч от културата на гражданско общество, която трябва да е заложена в нас за постигане на сериозни референдуми с конкретни решения, но всяко едно предложение малко или много ни доближава.

Въпросът обаче е, че трябва да се научим да отсяваме добрите от лошите идеи. Да научим, че ако това, което предлагаме, се изпълни, то ще доведе след себе си много повече промени и следствия, отколкото се виждат на първо четене. 

И това е големият проблем на повечето въпроси предложени от екипа на Трифонов - те ще повелкат след себе си много негативи, които май не сме готови да преглътнем.

Мажоритарен вот

Мажоритарният вот има онази специфична способност след себе си да води до система с две доминиращи партии и евентуално няколко по-малки. Това обаче далеч не отразява политическите настроения у нас. Ние имаме този шарен парламент в момента, защото хората не са единни във вижданията си за партиите. Не всеки харесва ГЕРБ и ДПС, които по всяка вероятност биха доминирали в един парламент, избран мажоритарно. Вижте мажоритарните резултати от 2009 г. Те не лъжат какво ще стане.

Другият голям мит около мажоритарния вот е, че така ще знаем кого сме вкарали в парламента. Всъщност не. С мажоритарен вот ще имаме 240 едномандатни избирателни райони, където партиите пак ще издигат свои хора и хората пак ще гласуват за партии. Елементът на "Аз знам кого вкарвам в НС" е изключително минимален. Ако не вярвате, замислете се върху изборите за местна власт. 

Ако не сте от София, Пловдив, Варна или Бургас, където националните медии показват големите кандидати за битката за кметския пост, помислете колко от кандидатите са ви известни. За колко от тях знаете какво представляват?

Изцяло мажоритарният вот може да повлече след себе си доста негативи и неминуемо ще оскъпи изборите. Далеч по-адекватна е системата с преференции за даден кандидат. Така се минимизират негативите и човек пак може да посочи своя кандидат. Разбира се там трябва да се неутрализират защитите за водачите на листи. Постигне ли се това вече, този проблем ще е решен.

Задължително гласуване

Друг интересен въпрос е задължителното гласуване. Там основният проблем е, да се намери начин да се осигури спазването на този задължителността на този вот. Как обаче? Глоба, рестрикции... какво? И веднъж вече постигнат този задължителен вот, как ще се приложат тези наказания за негласувалите?

Тук дори не споменаваме темата за правата ни като граждани и правото на протест чрез негласуване. Факт е, че задължителното гласуване би могло да има и положителни ефекти. Преди обаче да се борим за въвеждането му, трябва да бъде дадено логично решение за проблемите.

И още нещо важно. Преди да имаме задължително гласуване, трябва да имаме и народ, който да познава държавата си и да знае за какво гласува. Най-малкото все още имаме хора, които не могат да различат избори за кмет от избори за парламент. И не преувеличавам.

Максимум 2 мандата за депутатите

Друг любопитен въпрос е идеята за въвеждане на мандатност при депутатите. Повече от 2 мандата да не може да бъдеш народен представител. Тук проблемът е чисто професионален. От една страна, малко са тези депутати, които знаят защо са там. Голяма част от избраните ни депутати за първи мандат нямат  практическите познания какво трябва да правят, как да го правят и т.н. 

От друга пък, само с два мандата се лишаваме от възможността да имаме наистина добри законотворци. Вярно е, че такива като цяло са малко, но като цяло това е нещо, на което трябва да обърнем внимание, защото един от големите ни проблеми не са т.нар. професионални политици, които стоят по 5-6 мандата, а фактът, че политиката ни е яко аматьорска.

Два пъти по-малко депутати

Намаляването на броя на депутатите също е решение, което след първия поглед престава да звучи толкова велико. По-малко депутати означава по-ниска представителност на НС като орган. По-ниска представителност, означава по-малко хора, които намират човек/партия, който/която да ги представлява, да защитава техните интереси. А каквпото и да си говорим по-малко представителност е абсолютно равно по-ниска легитимност на управлението. 

Иначе казано не е проблемът в количеството депутати, а в качеството им. И мисленето на дребно, без анализ с разчитане само на повърхностните знаци, води само и единствено до половинчата работа и въртене в кръг.

Драстично намаляване на субсидиите

Идеята за намаляване на субсидиите е добра, стига да не прибягваме до думички като драстично. Който е участвал в предизборна кампания, знае поне относително колко струва едно подобно удоволствие. Изборите са скъпо нещо и без пари се правят трудно и не особено успешно. Питайте Зелените. Ако тази държавна субсидия е минимална или никаква, тези пари трябва да дойдат отнякъде. Така пак стигаме до порочния кръг с икономическите интереси, които се месят в политиката.

За да бъде решен този проблем, по-скоро трябва да бъде изготвен и след това следен стриктно един Закон за лобизма, който пряко да казва какво е позволено и какво не. Заедно с това трябва партиите да бъдат задължени да публикуват за свободен достъп финансовите си отчети. Така чрез прозрачност и саморегулация в самия политически елит (всеки ще дебне за нередности другарчето), ще се изчисти тази зависимост.

Колкото до самите субсидии, тогава едно намаляване, не драстично, би свършило работа, особено ако се осигури равен достъп по време на предизборна кампания до обществените медии. Без и един от тези фактори обаче пак бихме се завъртяли в кръг, от който измъкване няма.

Пряк избор от народа на районни прокурори, съдии и началници на полицията

Може би най-нелепото предложение в случая е прекият избор на прокурори, съдии, шефове на полиция и т.н. Всички знаем какво е купуване на гласове и как се правят политически кампании. Реално погледнато само специалистите по места знаят кой действително заслужава да бъде районен прокурор, съдия или шеф на полицията. 

Може би ще е далеч по-адекватно да се провеждат публични изслушвания по обществената телевизия и общественото радио или техните регионални центрове, които да осигурят малко или много прозрачност около избора. И по-активни местни медии. Но това си е едно мое идеалистично виждане за нещата. 

Извод

Идеята не е да променяш правилата без да мислиш за последствията, които можеш да предизвикаш. Идеята е да мислиш, когато избираш. И толкова главоболия ще си спестиш. А ако не намираш за кого да гласуваш? Конституцията ти осигурява и право да бъдеш избиран...

И честно казано, преди да започнем с референдумите, нека първо се научим какво е държава и как функционира тя. Иначе всяко подобно упражнение ще е обречено ако не на провал, то на опорочаване.