С наближаването на 70-годишнината от Девети септември, четвърт век от Десети ноември и новия сезон на "ВИП брадър" под мотото "Образцов дом" петима известни българи споделят тъжни и весели спомени за годините на соца

Докато някои отбелязват 25 години свободна България, "ВИП брадър" започна набирането на мнения, спомени, лозунги и вицове за епохата на социализма. Илиана Раева, Георги Лозанов, Андрей Пантев, Коко Каменаров и Емил Спахийски са първите, които се включиха в акцията. Ето какво споделят те:

Илиана Раева, бивша състезателка по художествена гимнастика, сега треньорка: "Аз бях "златно момиче", а мъжът ми - футболна звезда - това ни правеше много интересни за Държавна сигурност и УБО (Управление "Безопасност и охрана", част от ДС), които ни следяха по "донос". Ние бяхме млади, щастливи и влюбени и не искахме неканени "гости" помежду ни, затова всячески се опитвахме да им избягаме, дори минавайки на червено по светофарите. Сега тази история изглежда смешна, но тогава беше тъжна...

Друга забавна случка, за която се сещам в момента: по онова време всички известни личности и спортисти ставаха членове на БКП. Това включваше задължително присъствие на събрания, които винаги се правеха в 7,30 сутринта. Аз бях млада и се случваше да закъснявам. След едно от закъсненията ми публично ме порицаха и ме заплашиха, че ако още веднъж се случи, ще бъда наказана. Веднага им отговорих, че нямам нищо против да ме накажат, ако искат, но аз съм млада и обичам да спя. На събранието имаше над 100 човека, половината от които зяпаха, онемели от почуда, а другата половина плахо започнаха да се смеят."

Георги Лозанов, медиен експерт, председател на Съвета за електронни медии (СЕМ): 

"Познавах една възрастна професорка, която на младини била партизанка и мечтаела в гората да се занимава с теория на литературата. Затова на 9 септември 1944 г., докато другите завземали казармата, пощата, кметството и пр., тя нахлула в университета с шмайзер в ръка и завзела катедрата по теория на литературата.

Тъжната история е за Северна Корея - там не беше кой знае колко по-различно от другите соцстрани, но сякаш Оруел си беше сложил очилата. Участвахме в последния Световен младежки фестивал - витрина на комунистическата пропаганда. По този повод в столицата Пхенян бяха построили много нови сгради и нашите домакини се хвалеха колко души са загинали при строежа им. Жертвите в името на Биг Брадър - без значение дали е военно или мирно време, - създаваха авторитета на власта. 

Фотогалерия: Ежедневие в Пхенян

По-късно разбрахме, че смените на работниците нарочно са били достатъчно дълги, за да падат от умора от скелето. Беше април и дърветата в центъра на града бяха цъфнали в чест на рождения ден на великия вожд Ким Ир Сен. Пак по-късно разбрахме, че специално, цвят по цвят, ги връзвали с парцалчета, за да ги развържат, когато му дойде времето.

Видео: Свраки в траур

Смешната история - впрочем и тя колко ли е смешна, - е за България скоро след 9 септември 1944 г. Един доста по-възрастен и по-разкрепостен познат ми разказваше, че тогава му се е налагало да спи само с миньончета, защото е било забранено след 22 ч. жена да прибивава в квартирата на мъж, ако няма регистрация на адреса. И той е трябвало да ги крие в един кош за пране, когато мине проверка. По-едрите просто не се събирали в него."

Проф. Андрей Пантев, историк, бивш депутат от левицата:"Най-смешното дойде непосредствено след края на социализма, когато всички червени преподаватели станаха сини политолози. Най-тъжното е, че кацането на Луната беше отразено с пет изречения."

Видео: "Аполо 11" - до Луната и обратно

Константин Каменаров, журналист: "Смешно и тъжно е. Трябва да признаем (поне аз), че живяхме не чак толкова лошо тогава... Имам предвид - не богато, но весело, безпаметно, без всякаква мисъл за "утре", полутайно празнувахме Великден и Коледа, полуявно не уважавахме почти нищо и, което е най-важно - говорехме си много!

Опасявам се, че останалото е по-тъжно: не просто станахме циници, но и произведохме поколения от циници; "много" сме наясно с понятия като враг и вина, като определено свикнахме някой друг да ни е виновен; обичаме да броим чужди пари; умираме от смях, когато някой се пребие, вместо да хукнем да му помогнем... съвсем сигурни сме, че няма друго сирене и море, освен българското!

Просто сме тежко комплексирани и е спешно да се научим отново да си говорим със света!"

Емил Спахийски, журналист: "За мен като дете тъжното от социализма беше, че можехме да опитаме банани и портокали само един път годишно, по Коледа. Че не можехме да си купуваме хубава техника, а нея я купуваха от "Кореком" само партийните лидери и гастарбайтерите. Не можех да живея в София, защото имаше крепостничество в известен смисъл. Страховито беше, че може да има ядрена авария и няма да те предупредят.

Комичното беше навсякъде, защото смехът се ражда в трагедията. Можеше да използваш конюнктурата, за да живееш прекрасно. Например да създадеш спортен клуб в предприятието и да те командироват по един месец лято и зиме, съответно на морето и в планината, за да обучаваш работниците да карат яхта или да се спускат със ски."

Азис като пионерче на реклама за тазгодишния "ВИП брадър"

Всеки друг също може да сподели смешни, абсурдни или пък просто любопитни истории от годините преди 1989-а - във "Фейсбук" страницата на "ВИП брадър".

Не е нужно авторите да са очевидци, за да споделят абсурдите на времето - историите може да са  свидетелски или пък разказани от трети лица. Важното е да са истински, а най-добрите от тях ще бъдат наградени и използвани като част от сценария на риалити шоуто, което тръгва по Нова телевизия през септември.