Скритите капани в референдума на "Шоуто на Слави", онези въпроси, които нямаме навик да си задаваме, както и няколко градивни предложения за реална промяна

Над 670 хил. български граждани са се подписали за иницииране на референдума, организиран от "Шоуто на Слави". Проектът за национално допитване включва 6 въпроса, които предполагат радикална промяна в изборното законодателство, както и в системата на управление на страната.

Необходими за задължителното иницииране на референдум са 400 хил. подписа. Тепърва трябва да се установи дали събраните подписи са автентични, но по всичко личи, че ще има допитване по следните въпроси: 

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

2 Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120? 

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите? 

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори? 

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура? 

Хората са недоволни и промяна ни е нужна

Още от самото обявяване на идеята за подобен референдум, когато и въпросите бяха малко по-различни и не толкова конкретни, аз съм против идеята. Причините за това са много. Като за начало не смятам, че която и от предлаганите промени ще доведе до нещо по-добро. Напротив, има сериозни шансове ако предложенията бъдат приети, това да доведе до сериозни сътресения и установяване на чисто феодален режим на много места в страната. Но за това малко по-долу.

Основното, което може да ни кажат обаче тези над 670 хил. подписа - 673 471 с точност, е, че хората са недоволни от политическите партии в момента и искат промяна. Искат по-добро бъдеще за себе си, за децата си и за цялата страна. Но както добре знаем, пътят към ада е осеян с добри намерения. 

По-важният момент е как точно тези въпроси биха повлияли конкретно на бъдещето на страната? Какви биха били благотворните промени, които ще окажат? След като месеци наред задавах тези въпроси, най-често оставах с отговор, че не е мислено точно по този начин, и че просто се иска промяна, нещо да стане, нещо да се промени, за да разберат политиците, че положението не се търпи. И това е важният урок, който политиците трябва да видят. Защото ако не го видят, положението може да стане много по-лошо - може хората действително да приемат предлаганите промени, а тогава вече положението ще стане грозно.

И е време да си зададем въпроса до какви последствия действително биха довели въпросите на "Шоуто на Слави"?

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Самата мажоритарна система не означава липса на партии в парламента, означава просто, че само по-големите партии само ще печелят местата. Мажоритарната система работи на принципа на едномандатните избирателни райони. Тоест страната се разделя на 240 (ако 240 ще са депутатите) едномандатни района. В тях печели този с най-много гласове. Това е кандидатът на най-силната в района партия. Или на втората по сила, ако на предлагания втори тур отпадналите го подкрепят. Иначе казано мажоритарните избирателни системи водят до двупартийни системи или поне до системи с 2 водещи партии и някакви единични представители на други по-малки формации. 

Представете си сега кои ще са тези две водещи партии в България. Ако сте симпатизант или член на една от тях - супер. Но ако не сте? Мажоритарната избирателна система ще доведе до положение, в което много гласове ще останат непредставени. Това ще доведе до сериозна маргинализация на по-големи групи от избиратели. 

Самите настроения в страната са толкова разнообразни, че имаме парламент с 8 партии. Отделете всички гласували под 4-та партия (да кажем, това е в най-оптимистичния случай). Това ще е броят на гласувалите, които няма да получат представителство в парламента. А това е основната роля на парламента - да представлява гражданите. 

Алтернатива: 

Използване на преференциите. Има различни варианти на гласуването с преференции. Любопитен пример тук е избирателната система в Полша, където преференцията е задължителна - първо избираме кандидат на определена партия от листа с всички кандидати за многомандатния избирателен район. Подобна система би била далеч по-добре приложима тук от мажоритарното гласуване и ще позволи все пак на по-малките партии да продължат съществуването си, което при мажоритарна система би било невъзможно. 

Виж още: Слави Трифонов за референдума, Кунева и Св. Валентин​

2 Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120? 

На фона на първия въпрос, вторият би довел до още по-сериозно намаляване на представителността на Народното събрание. Друг обаче е по-сериозният проблем. С по-малко депутати ще доведат до повече съсредоточаване на власт в ръцете им. 

Тук основната теза на искащите точно тази промяна е, че по този начин хората по-добре ще познават тези, за които гласуват. Ще има по-голяма отчетност също така. Силно скептичен съм по темата. Отчетността идва преди всичко от желанието на хората да получават отчети. Ако такова желание бъде възпитано у хората, то няма значение колко са депутатите. Ако обаче няма... виждаме какво е положението сега. 

Но да се върнем на темата с повечето власт съсредоточена в ръцете на по-малко хора. Особено ако те са избирани мажоритарно. Това ще доведе преди всичко до вдигане на средствата, които ще са нужни за спечелване на това депутатско място - по-малко места, повече конкуренция, повече вложени пари. Тези пари после от някъде трябва да бъдат връщани. Иначе казано депутати ще стават тези с по-големите ресурси, което неминуемо ще отреже достъпа до власт на кандидати с добри идеи, но по-скромни възможности.

Сега си представете сина на Ценко Чоков (например) като депутат. Ценко доказано си печели изборите. Представете си, че привлече още няколко бизнесмена, които да поискат свой собствен представител във властта - техен личен емисар. Картинката не е приятна, а мажоритарното гласуване с по-малко на брой депутати определено позволява подобни иначе налудничави идеи да се случат. 

Повече турове пък, от своя страна, означават повече пари, давани от държавния бюджет за организиране на избори. Електронното гласуване, ако бъде прието и приложено на практика, ще стане само алтернатива на гласуването на място с бюлетина. Все държавата отново ще трябва да осигурява пълния брой бюлетини, плащането на членове на секционни комисии, преброители и т.н.

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите? 

Тук основните проблеми са два. От една страна това е как ще бъдат накарани хората да гласуват задължително, с какви механизми и лостове. Дали ще има глоби? Ако да - кой ще ги събира? В какви размери ще са? Принципната позиция по този въпрос е строго лична. Някои вярват, че задължителното гласуване би довело до намаляване на тежестта на купения и контролиран вот. Според други обаче (в които фигурирам и аз) това би довело до голям процент хора, които не знаят за кого да гласуват и са склонни да се поддадат на манипулация. Но тук, повтарям пак, е въпрос на лично мнение по темата.

Според мен, преди подобно нещо да бъде въведено, трябва да имаме гражданската култура да гласуваме по съвест и най-вече - да гласуваме с разбиране за това, за което гласуваме. Като цяло за това трябва да знаем какво е държавата и докъде се простират възможностите ѝ - какви институции има, за какво отговарят те и т.н. Тоест - да имаме народ, който е социално грамотен. Тогава самите хора ще знаят защо гласуват и как точно гласът им има тежест.

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите? 

По същия въпрос вече правихме един референдум. И сега се разглежда от парламента. Но иначе идеята не е лоша, стига изпълнението да е добро.

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори? 

По-малка субсидия за партиите, за съжаление, не означава, че те ще се обърнат към обикновените избиратели с надежда те да им изпращат малки дарения. Много по-вероятно е партиите да се обърнат към представители на бизнеса, които са склонни да ги подкрепят срещу една или друга услуга. Даренията от бизнеса са по-големи и в крайна сметка ще доведат до по-голям разполагаем капитал от малките дарения от избиратели. А тъй като сме и в България, самата идея за дарения от избиратели започва да звучи още по-невероятно. Освен ако не мислим за онези дарения, които партията на Бареков получи преди изборите за Европарламент... онези, за които самите дарители не знаеха нищо. 

Ние искаме доволен бизнес, който да се развива в страната, но това става с по-малко корупция. С повече политическа стабилност и по-разумна политическа класа. Но политика, контролирана от бизнеса, сама по себе си е вредна за бизнеса. И вече виждаме явни примери за това.

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Съвсем не. Самата идея да се избират полицейски началници по места включва идеята, че те ще правят кампания. Това означава, че ще имат спонсори за кампанията си. Които, както добре знаем, рядко са безкористни хора. Това поставя полицията под тотална зависимост от бизнес. След това и от партии и политика - все някой трябва да привлича гласове. А щом аз съм се сетил за този развой на събитията, определено и по-умни и по-безскрупулни глави ще са се сетили също. Ако това предложение бъде прието, ще си имаме една много по-зависима и неработеща полиция от сега. 

На час по лъжичка

И въпреки всичките ми доводи срещу този референдум, промяна трябва да има. Но тя трябва да бъде обмислена много внимателно, за да не доведе до обратния ефект. И трябва да дойде от хора, които не просто искат по-добро бъдеще, а също така знаят и как то може да бъде постигнато. 

Трябва да си изградим сами тази гражданска култура да избираме. А това става бавно - на час по лъжичка. И преди да стигнем до тези очевидно сложни и многопластови въпроси, трябва да започнем от по-лекото, от социалната тематика. Трябва ли да има пушене на закрито? Трябва ли медицинската марихуана да може свободно да се ползва за лечението на определени заболявания? Трябва ли проституцията у нас да бъде легална? Трябва ли "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово" да отпадне от задължителния списък с изучавани произведения по литература, дори... 

Нека да започнем от въпроси, които имат значение за обществото, но не толкова голямо за държавата. И така крачка по крачка да достигнем до големите теми. 

Гражданското образование - за малки и големи

Нека да въведем гражданското образование. Чрез него децата да научат всички онези неща, които трябва да знаят, за да са добри граждани на държавата си. Нека обществените медии да заложат в програмите си предавания, които да ни образоват по темата. Но не по суховат и безинтересен начин, а във формат, който да привлича внимание, като шоуто на Джон Оливър по HBO, например.

Нека държавните институции заложат повече в комуникацията с гражданите, като гражданите бъдат възприети като публика, чието доверие и подкрепа трябва да бъде спечелено. 

Тогава ще имаме общество, което е готово за промяна. Иначе всяка система, колкото и променена, колкото и обновена, ще подлежи на опорочаване, манипулация и в крайна сметка - упадък.