Повече дисциплина означава по-малко свобода - номер 9 от митовете за работата, в които сме програмирани да вярваме

Докато растем, всички ние се срещаме с различни видове дисциплина. Като малко дете вие сте седели на чин в редица от други чинове. Не ви се е разрешавало да говорите. Трябвало е да седите и сте могли да ставате само ако ви се позволи. Трябвало е да се прибирате вкъщи в определен час и да си лягате в определен час, макар че вероятно не сте били изморен.

Когато сте пораснали, може би сте били подложен на друг вид дисциплина - дисциплината на военната служба. По време на основното ви обучение са ви ограничавали, лишавали са ви от индивидуалност и са ви принуждавали да се съобразявате със строгите норми на поведение.

След такива преживявания не е чудно, че за повечето от нас думата "дисциплина" има отрицателен смисъл. Макар че, ако се обърнем назад, можем да окачествим дисциплината като полезна, подсъзнателно я свързваме със загуба на личната свобода.

Ето защо стигаме до заключението, че изграждането на дисциплина става за сметка на ограничаването на нашата свобода. Склонни сме да смятаме, че свободата и дисциплината са двете крайни точки на една цялост - повече от едното означава по-малко от другото.

Ако се върнем назад и погледнем обективно на свободата и дисциплината, става ясно, че не е така. Свободата не е за сметка на дисциплината. Може да има различни комбинации. Да разгледаме следните четири:

1. Малка свобода и лоша дисциплина.

Примери за това са тези части на градовете, където престъпността е висока и човек не може да се движи по улиците, защото се страхува за живота си.

2. Голяма свобода и лоша дисциплина

Пример за това са полинезийците, които следват стереотипи и животът им е лесен, но нищо не постигат.

3. Малка свобода и висока дисциплина

Ние всички сме запознати с тази комбинация. Примери за това са затворите, авторитарните режими и отношенията ни с данъчната администрация.

4. И накрая - голяма свобода и много висока дисциплина

Това става, когато човек си наложи самодисциплина. Той сам си определя целите, изработва си стратегия и си налага ред. Съставя програма, за да задоволява собствените си нужди. Научава се най-рационално да използва времето и енергията си и в резултат на това работи по-малко и постига повече.

Мит 10 - Справедливост за всички

Източник: Майкъл льо Бьоф, "Да работим умно: Как да постигнем повече за по-малко време" (изд. "Наука и изкуство", 1993 г., превод Стоянка Сербезова)