Пребитият дядо в Борисовата ни дава само симптома на много по-големи проблеми

Българинът има едно много специално отношение към държавата си - хем я обича, хем ако може, ще я прецака винаги, щом му се отвори възможност. Това в масовия случай. Не случайно си имаме онази звучна поговорка за закона и вратата в полето. И това ни пречи.

Пречи ни, защото не можем да видим какво сами си причиняваме. Виждаме само крайните резултати и симптомите, но болестта, която ни разяжда, или ако трябва да сме по-точни, болестите, които ни разяждат, ги пропускаме и сякаш не искаме да им обърнем внимание.

За един такъв симптом научихме вчера, а днес сутрешните блокове разгласиха публично. 67-годишен мъж е бил пребит от скинари посред бял ден в Борисовата градина. Защото внучето му заприличало на банда младежи на циганче. Така решили. И пребили дядото. Пред две деца, вероятно оставяйки им сериозни психологически травми.

И само защото няколко души са решили, че трябва да изземат ролята на закона, сами да станат мнима справедливост и да започнат да се налагат. А това вече ни говори за цял букет от наболели проблеми, които очевидно не намират решение. И трябва да поговорим за тези проблеми.

Дали да не поговорим първо за психопатите, които са решили, че могат безнаказано да бият, когото си поискат?

Защото престъпността не е етническа, верска или каквато там друга разни хора се опитват да я изкарват. Престъпността е просто престъпност, както и трябва да се разглежда от Наказателния кодекс. И трябва да е за всички. Буквално. От ромите, които бият баби и крадат последни спестявания на пенсионери, през скинове, които те пребиват, просто защото не си им симпатичен или имаш други разбирания за живота, та до тези, които въртят схеми за милиони левове/евро. Законът е един за всички и всички трябва да се научат да го спазват.

Честно, има ли разлика между представител на малцинствата, който бие беззащитни хора и етнически българин, който прави същото? Защото аз не виждам. Не виждам никаква разлика, освен това, че бръснатите глави бият, просто защото така са решили.

Така преди години пребиха и известният български актьор Асен Кисимов. Същият, който пее любимата ни песен "Къде остана детството". Приличал им на турчин. Същите миналата година набиха и една бременна жена и съпруга ѝ чужденец, просто защото той ѝ казал, че я обича, ама на английски. Същите през 2008 г. убиха пак в Борисовата студента по медицина Михаил Стоянов, защото "прочиствали парка от гейове". И още подобни случаи, където някакви хора решават нещо си и има пребити.

Да, те не са едни и същи хора. Един и същи тип са. Едно и също множество индивиди, които си мислят, че им е дадена властта да решават кой трябва да живее и кой не е достоен.

Дали пък да не си говорим и за пропагандата, която цели натягането на напрежение преди избори и как това напрежение в един момент избухва и причинява много лоши неща?

Защото в последно време темата за ромското насилие придобива аспекти на национален проблем. Ромската престъпност се отразява целенасочено като ромска, просто защото привлича повече читателски/зрителски интерес. Описват се "живописни" детайли, засилва се "зверската част". И това поражда още неприязън.

Неприязън към ромския етнос си има по принцип. Факт е, че от години сме свидетели на неплатени сметки и данъци, на престъпност, кражби, наглост, обиди на "гяур" и какво ли още не. Свикнали сме на катуните и гетата, които са безкрайно затворени общества, които не искат да се интегрират.

И сме свикнали да се дразним на това, вместо да изискваме реална политика, която да реши проблема. И под реши проблема имам предвид именно интеграция. Въпроси от подобен сорт се решават трудно, мудно, болезнено и адски дълго. Подобни реформи биха били непопулярни и затова никой не си мърда особено много пръста по тях. За сметка на това има някакви имитации за прибиране на евросредства и дотам.

И всичко това дава предпоставки някакви популисти да опъват струната на етническото напрежение, докато тя не вземе, че се скъса някой ден и не стигнем до ситуация в стил "Балканите през 90-те". Защото не си правете илюзии, етническите конфликти водят именно до това. И ако оставим популистите да си развяват байряка, освен ромите, ще бъдат засегнати също така и всякакви други малцинства, начело с турското - малко или много. Ако не вярвате, историята многократно го е доказвала. И ще продължава да го доказва.

Дали пък да не говорим и за цялостното желание за насилие в обществото, продиктувано от едно масово усещане за несигурност, нестабилност и гняв, понеже някакви индивиди все успяват да отърват кожата, за сметка на други?

Защото насилието се поражда от масовото усещане за несигурност. За кофти заплати, за нисък стандарт на живот спрямо средния за Европа (въпреки че самият ни стандарт на живот през годините се повишава значително), за усещането, че сме винаги прецакани за нещо.

И тези усещания се засилват от информацията, която ни залива - престъпност, корупция, безсмислени политически игри... Всичко това трябва да намери къде да избие. И хората си намират врагове, които да мразят. Радикалните се радикализират допълнително и цялата им безпомощност, причинена от други фактори изведнъж намира желанието да разбие нечия физиономия. И защо тази физиономия да не е на някой различен. Различните винаги са били възприемани като някои, на които не може да се има доверие. И това е в най-положителния случай. Често възприятието за тях е директно като враг.

Та намериш ли си враг, цялото това напрежение намира къде да се канализира. Така че, да, ето го врага, той не заслужава да живее. Той е паразит. Дайте да му счупим главата. А всъщност се оказва, че въпросният враг е приел образа на 67-годишен дядо с двете си внучета. Голям враг, голямо чудо.

И за да спрем да правим такива грешки, трябва да се научим къде да гледаме. Трябва да си искаме своето, това, което вярваме, че заслужаваме. И трябва да работим яко, защото времената действително са трудни и изискват именно работа и ясни приоритети. Останалото е прах в очите.

Дали да не повдигнем и темата за негативна и позитивна дискриминация, за граждански права и граждански задължения, за това как се прокарват идеи в консервативна среда и т.н.?

Защото ако искаме едно общество, което знае как да се справя с проблемите си и да не посочва фалшиви врагове и изкупителни жертви, трябва да знаем как да обясним идеите си на това общество, а не да го третираме като сбирщина от необразовани плебеи.

Идеята на Българския хелзински комитет (БХК) е да защитава каузи, които никой друг не би защитавал, просто защото всяка кауза има нужда от защитници. Това го разбирам. Разбирам и негативизма, с който се подхожда към всяка форма на нарушаване на човешките права. Разбирам и обидата към "средния българин", който тотално не разбира за какво се бори тази организация.

Това, което обаче БХК и много други правозащитници не разбират е, че за да постигнат успех, дори да е някакъв малък прогрес, те трябва да влияят на масата хора. Трябва техните сърца да спечелят, за да се промени като цяло обществото.

Иначе казано - трябват пропаганда и лавиране. Трябва баланс, който в момента на БХК липсва. Общото мнение за тях е, че това е една организация, която се занимава с това да защитава правата само на ромите за сметка на тези на българите. Което макар да не е така, оставя тежък отпечатък върху цялата работа, която се върши в тази организация.

Иначе казано това, което липсва на БХК е подход към хората. Ако искат, те могат да продължават по същия начин - да осигуряват правна подкрепа на хора, които искат да осъдят България по една или друга причина. И нищо няма да се промени в обществото. 

Ако обаче искат да постигнат истински успех, то ще трябва да слязат при хората и да действат с всички сили на пропагнадата, за да убедят цялото общество, че работата, която правят си заслужава, би подействала на всички ни благотворно. Че не защитават не само интересите на ромите, а тези на всеки угнетен български гражданин - независимо от етнос, вяра и пол. Че са защитник на малкия човек. Тогава биха имали успех.

Ние можем да говорим много, а дали има кой да слуша

Но тъжната истина е, че колкото и да говорим, тези неща си ги говорим едни и същи хора, а останалите, тези, които би трябвало да слушат, продължават да си действат по своя си начин. И се въртим в кръг. Докато нещата не избухнат и някой друг старец бъде пребит пред очите на внучетата си.