Дяволът не е толкова черен, а проблемите имат решение. Стига да има воля за решението.

Пиша този текст, а до мен е застанал един забулен джихадистин, който си върти ятагана от едната ръка в другата, а междувременно ме замеря с американски долари. Та да знаете, затова го пиша, а не защото вярвам дълбоко в думите си или пък защото съм възпитаван в дух на уважение към другия, към собствената и към чуждата култура. Тези неща нямат общо. 

Та подтикнат от този ятаган, мотаещ се в близост до шията ми, аз си мисля. 

Защо, по дяволите, е целият този страх? Страх, че бежанците ще дойдат, ще се окажат тежки джихадисти, талибани и муджихидини в едно, ще ни направят на всички едно "Време разделно" и ще ни направят принудително мюсюлмани, жените ни - забулени ханъми, а децата ни - малки терористчета, взривяващи се от кеф в името на Аллах. Политици го насаждат, медии го насаждат, хората между себе си го насаждат...

Сякаш ей сега, от нищото, ще изникне от редиците на бежанците един модерен Караибрахим и ще посочи многозначително стоящ наблизо фес. А цяла тайфа башибозуци от сирийски произход ще изколят селата около Бяла черква, щото те така си правят по принцип - между закуската и второто кафе за деня.

Истината е, че колкото и чужденци да пристигнат, дори всички те да са мюсюлмани, ние все пак ще продължим да сме културата на мнозинството. Да работим в познати примери. Броят на пристигащите бежанци чисто процентно е много по-малък от процента на турците в България. Те са мюсюлмани и нямаме някакви признаци за взривяващи се терористи или масово помюсюлманчване на българското население. 

Вярно, има едно някакво количество пазарджишки роми, които си играят на Ислямска държава срещу съответното заплащане, и това е. Ама и срещу тях има дело и рано или късно ще се стигне до окончателна осъдителна присъда. Поне така ни говори логиката. И проповядването на каквато и да реч на омразата трябва да бъде наказвано.

Вярно, етническото население у нас дава възможност за съществуването на партии като ДПС, но нека не забравяме, че в случая става въпрос за български граждани, а не за имигранти, които нямат право на глас. А и е крайно време да разбием феодалния принцип, според който щом някой е част от малцинство, трябва да гласува срещу пари или под заплаха. Но това е работа на МВР и на съдебната система. И е време те да започнат да вършат тази работа.

Това, което искам да кажа обаче, е, че реална мюсюлманска заплаха в Европа от бежанците няма. Няма как тези хиляди хора да погълнат и асимилират културно милионите жители на ЕС. Няма как да ни наложат култура, която ние не искаме. Няма как да ни накарат. И това е въпрос на свободна воля. Нашата свободна воля и нашите закони. 

А и повечето от бежанците бягат именно от радикалните течения и от бомбите, които носят те след себе си. Повечето от тези имигранти търсят спокойствието на цивилизована и културна Европа. Ние сме културният рай и всички гледат към нас. Добре де, гледат към Германия и Швеция, но това вече е въпрос на разпределение, квоти и "горещи точки". 

Не забравяйте - ние сме доминиращата култура

А и ние сме повече, в пъти повече. Ние сме доминиращата култура, която може да даде убежище и храна, да даде някаква работа (защото пазарът на труд в Европа има огромен глад за хора с професия в ръцете), може да бъдем добри хора и да допуснем тези чужденци в страните си.

Сериозно, как си представяте, че ще откликнем ако някой реши да ни казва как да си пием бирата, колко дълги панталони/поли да носим и дали жените ни да ходят забулени. Та нали затова сме измислили средния пръст!

Ако пък имигрантите на свой ред решат, че ама много искат да създадат халифат и в Европа (каквито са най-жестоките страхове), започнат да създават проблеми, да проповядват радикални идеологии и т.н., нали за това си имаме полиция и служби за сигурност. И те са се справяли и преди с подобни ситуации. И ще им дадем картбланш да се справят отново.

Истината е, че всичко е в нашите ръце

Страх ни е, че ще направят гета и ще се капсулират, създавайки среда на неграмотност, бедност и престъпност? Нека тогава не позволяваме това. Нека вкараме децата им в училище, а на възрастните да намерим някаква работа или поне занимание. Да не ги оставяме да се затворят в малките си общности и да се озлобят. Като да учат език или да помагат за обществената работа - почистване на улици, корита на реки и т.н. срещу някакво заплащане. Това е начинът, а не затваряне и изолиране. И банда консервативни бабички от всякакви полове и възрасти да се вайкат отстрани колко лошо е положението и как еди кой си е виновен.

Истината е, че можем да създадем условия, в които да не се получат тези гета. Има много доброволци, обикновени европейци и жители на ЕС, които биха се включили в социализирането на тези бежанци. Средства могат да бъдат отпуснати не само за контрол на границите, но и за образователни програми, за работещи идеи за интеграцията на тези хора - както бежанците, така и тези, които трябваше да интегрираме преди десетилетия.

И така ще можем да попием най-доброто от тяхната култура, а те от нашата - нещото, което е в идеологическата основа на самия Европейски съюз (не, не са парите по европрограми, макар и те да са в центъра на членството в ЕС).

И всичко, повярвайте, е въпрос на организация. На малко немски ред, на малко френска креативност и британско добро възпитание. А защо не на българска ракия? Опитът го е показал и с турци, и със сърби, и с гърци, и с който още е дошъл. Когато всички седнем на една маса, със салата и ракия, границите падат. И всички ставаме хора.

Дяволът не е толкова черен. Да, проблеми ще има. Проблеми вече има. Ако трябва да сме честни обаче, част от проблемите вече си ги имаше, просто сега престанахме да се правим, че не ги виждаме. Но те са за това, да бъдат решавани. 

А решенията не се случват, когато забием глава в пясъка на консервативната омраза и неприязън. Може би това е действително шанс за Европа да излезе от клинча, в който е попаднала. Да намери нови политики, които да възродят ЕС. Да израснем. 

А може би и аз съм наивен и вярвам, че да сме добри като хора е важното нещо, че така ще запазим себе си и обществото си. Може би не съм прав. Може и дори да пиша тези редове, щотото онзи джихадист от началото на текста е опрял ятагана в шията ми и ме замеря с пачки в американски долари. Далеч по-лесно е да възприемем чуждото мнение като купено или поставено под заплаха.