Защо да избираме нашето, когато нашето не избира нас?

Противно на проучванията, данните и статистиката, не усетих значителен спад на руски туристи по нашето Черноморие. Дори напротив - може би тези, на които се натъкнах, се равняваха с наглостта си на три пъти повече.

Изумителен е начинът, по който някои хора си позволяват да се държат в чужда страна. Сякаш кацането им автоматично предполага, че са забили знамето на Родината си на нова земя и всички там са длъжни да се държат с тях като с кралски особи, минимум.

Досега такова поведение бях забелязвала предимно у част от англичаните у нас, което донякъде е разбираемо. В която и държава да отидат, те се държат все едно им е колония, може и така да ги учат в учебниците. В един момент обаче свикваш и спираш да обръщаш толкова много внимание на демонстративното им поведение. А и предпочитат Слънчев бряг, така че останалата част от Черноморието е безопасна.

Виж още: Алкохолният туризъм в България - някога и днес

Интересен е начинът, по който някои туристи се държат у нас, и как това рязко контрастира с поведението им в родината. Да, отдавна сме установили, че държавата ни явно предразполага чужденците към фриволно поведение, придружено с много алкохол и т.н., но аз имам друго предвид. Отношението към хората.

Да вземем едно руско семейство например. Купили са си апартамент в новата част на Созопол - прекрасно, инвестиция в нашата страна. Идват всяка година тук на море - чудесно, стимулират туризма и икономиката. Обаче закупуването на имот явно върви с някакъв мистериозен социален статут и титла, с които аз съм пропуснала да бъда запозната. Невежеството ми не бива простено.

Бивам грубо избутана от опашката и съответно не успявам да се кача на влакчето за плажа. Добре, ще изчакам следващото, където една рускиня ще ми се скара, защото ѝ преча да качи всичките си деца на една седалка. Добре, ще се преместя. Докато го правя обаче, се замислям - те знаят, че ще го направя, целят точно това.

Виж още: На второ място сме в сърцата на руските туристи

Демонстрация на превъзходство, защото сме длъжни да ги третираме като златни кокошки. Обаче не мисля, че удобството на едни трябва да лежи върху липсата на комфорт у други. Всички сме на морето, всички плащаме, съответно би трябвало да получим еднакво отношение и по възможност да не бъдем "изядени" от някоя мамаша.

Може би си мислите, че имам някакъв открит проблем с тази нация. Точно обратното. Ако ме чуете как говоря за хората в Русия, ще решите, че съм наполовина оттам. Отношението е напълно различно. Когато разберат, че си от България, се започва едно "братушка" - или в моя случай "сестра".

Гледат те сякаш сте отраснали заедно, ще помогнат, ще се постараят да те разберат и на български, ако не знаеш езика. Като цяло - ще те накарат да се почувстваш като у дома си и някак сред приятели. Защо тогава, когато дойдат у нас, всичко това се променя и вместо да ме прегърнат, ще ме избутат от влакчето (по възможност, докато то е в движение)?

Виж още: Клиповете, с които се рекламира българският туризъм (видео)

Може би им пречат тълпите на нашите курорти, може би и на мен ми пречат. Може би пък просто са разбрали, че в страната закони няма и дори онези, общочовешките не важат. Съответно го виждат и от поведението на много хора, които или ще се постараят да им угодят, или няма да влязат в директна конфронтация с тях.

Продължаваме към близкия плод и зеленчук до плажа на един къмпинг. Ще се постарая да не коментирам цените, защото най-вероятно стоката е свръхБИО и е била охранявана от розов пеликан, затова най-вероятно си заслужава покупката. Ще си купя грозде или поне ще опитам.

Приближавайки се, чувам само руска реч, но това не е учудващо - наоколо е залято с руснаци, както вече споменах. Но когато понечих да си купя гроздето и получих отговор на този език, това вече ме изненада. Опитах няколко пъти на български (нали съм си упорита), но продавачката, от своя страна, упорито отговаряше на руски.

Явно вече толкова сме го закъсали за кадри, че дори не търсим сред местните. Или просто до такава степен никой не очаква български туристи, че този език става излишен.

Виж още: Как да се държиш, за да не ти се скара сервитьорът

Моля, не ме разбирайте погрешно. Подкрепям напълно развитието на туризма в България и категорично смятам, че имаме много какво да покажем, предложим и вярвам, че можем да задоволим и най-високите изисквания. Но въпросът ми е на каква цена?

Не съм съгласна, че трябва да качим чуждестранните туристи на такъв пиедестал, че да се самозабравят и да останат с впечатлението, че всичко е позволено. Българите сме известни със своето гостоприемство и смятам, че можем успешно да го демонстрираме, без да робуваме на нечии интереси.

Снимки: Ралица Христова