Защо реформата на министър Иванов се провали, или как не трябва да оставяме морала да ни пречи да свършим това, което трябва

Не че някой очакваше наистина, че тази реформа ще се случи по волята на министър Иванов. Реално май нямаше някой, който да не е подготвен за извъртането на "Историческия компромис" по начин, който да устройва останалите участници в компромиса. 

Кучетата си лаят, а керванът си върви

Старият лаф, че да правиш реформа в съдебната система е като да местиш гробище - не очакваш съдействие от тези вътре, се доказа с пълна сила и нямаше как да е иначе. Никой не иска да му налагат промени отвън. ДПС доказа, че все още е важна сила и напълно опроверга мнението, че вече не е голяма партия. Старото изказване на Доган за маслото и ножа сякаш още "греят ушите" на твърде много хора.

Но пак, това не беше нещо неочаквано. Едва ли ще е неочакван и развоят на събитията, провокирани от оставката на министър Иванов, които най-вероятно ще се свият до "буря в чаша вода". И керванът така или иначе ще си продължи. 

Защо обаче тази приказка продължава да звучи така обречено? Не че няма поводи. Един от малкото хора, които действително се опитаха да прокарат промени си тръгва, без да е свършил това, за което е дошъл. Статуквото отново се показа като по-силно, а политическите схеми избиха над желанието за промяна и реформа. 

Това са факти и винаги е имало и ще има хора, които да се борят срещу статуквото и ще се опитват да го променят. Но тук идва големият въпрос. Как се борят? И когато си вече толкова години не успяваш по този начин, защо продължаваш да действаш все така?

Виж още: Как да разбираме политиката. Цитати от Николо Макиавели

И снощи имаше протест срещу случилото се на гласуването за промените в конституцията. Събраха се хора, затвориха за кратко Орлов мост. Имаше скандирания за мафията, желание за оставки, желание за малко повече морал в политиката... 

И през 2013 г. ги имаше същите неща - и февруарските протести, и летните. Но все още някак май не сме постигнали това, за което протестирахме. 

Правят се договорки за промяна в конституцията и се сключва "Исторически компромис", от който впоследствие по-голямата част от партиите се отмятат, а другите пък се чувстват засегнати и предадени. Но всъщност никой не осъзнава май, че като правиш компромиси с хитри и манипулативни играчи, е напълно нормално да се отметнат от договореното, ако не си ги хванал с нещо. 

"Не ходи на престрелка, въоръжен само с нож"

Истината, колкото и да не ни се иска да я признаем действително, е, че политиката е мръсна работа и не е за мили, честни и почтени хора. В политиката се изискват хитрост, коварство, пресметливост, прагматизъм, цинизъм и още много неща, които очевидно липсват у тези, които искаха да извършват промени.

Не може да се опитваш да се бориш с това, което наричаш мафия, и да излезеш с един чист позитивизъм и оптимизъм само. На престрелка не се ходи въоръжен само с нож. И докато не го разберат това тези, които се борят за промяна, статуквото ще продължава да ги бие по всички параграфи. 

За да победиш гадняри, трябва или да имаш достатъчно власт и ресурси (човешки, финансови и медийни), или да използваш всички гадни номера, които сам ти знаеш. Иначе рискуваш да се превърнеш в онова хлапе от училище, което въпреки че е мило и добро, хулиганите го бият, тъй като не знае как да се защити. 

Виж още: Когато Истината умря

Пропагандата е нужно оръжие

Срещу министър Иванов открай време течеше пропагандна кампания, но реално отговорът срещу нея го нямаше. Имаше няколко плахи опита за защита, имаше едно рамо от реформаторите и от Борисов, но това беше всичко, което беше изкарано. 

В такива моменти на пропагандата се отговаря с пропаганда. Но не такава, която да достигне до жълтите павета и няколко по-големи града, а такава, която да хване ума на малкия средностатистически човек и да му каже "Да, тези са добрите, а онези там са лошите. И въпреки че за теб всички политици са маскари, тези тук са по-малко, а онези лошите искат да те прецакат. И чакай да ти обясня как точно искат да те прецакат..." 

Защото промени се правят с обществена подкрепа, трябва онзи център на обществото, което се определя с думата "мнозинство". Обществената подкрепа за тези промени има, но тя е слаба и ограничена до определени кръгове. Това, което трябва в случая, е повече масовост. Трябва да се осъзнае, че за промени ти трябва мнозинство. Защото с 23 депутати реформа, драги ми реформатори, не се прави. С 23 депутати се постига "Исторически компромис", от който другите после се отмятат. 

Иначе казано, ако искате да правите реформи, създайте си първо широка обществена основа, на която да стъпите за тези реформи. И когато тези, които трябва да бъдат реформирани, започнат да се дърпат, покажете на света, че те са лошите, корумпираните и гадните, които пречат на това изстрадало общество да върви напред. 

Виж още: Докато си играем на пропаганда, хунвейбините ще дойдат

Не се свенете да използвате и най-манипулативните похвати на пропагандата, защото просто противниците ви няма да се свенят да го направят. И ако се притеснявате, че ще станете като тях, уловете се за идеите си. Политиката не е сладкарница, че в нея да оцеляват милите и добрите. Ако не си достатъчно умел, че да прокараш своите идеи, никой друг не ти е виновен. 

Добрите идеи заслужават добра защита от кални атаки. Ако искаш да се бориш в политиката за нещо добро и ако искаш да правиш добри неща за държавата си, трябва да си готов да платиш цената за това. И как то пише великият Айзък Азимов във "Фондацията": "Никога не оставяй чувството си за морал да ти пречи да вършиш онова, което трябва."