Конвенционалните медии все повече биват измествани от мултиплатформени кросмедии.

Това показва проучването за икономическия принос на медиите в България, дело на Обсерваторията по икономика на културата, съвместно с Националния статистически институт, цитирано от Investor.bg.

Доц. Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата разкри, че проучването показва ясно преминаване към мултиплатформени медийни предприятия, в които ключова роля играе кросмедийното преливане.

"Ражда се нов бизнес модел в медиите", категорични са от Обсерваторията по икономика на културата. Той се изразява в това, че конвенционалните медии все повече биват изместени именно от тези мултиплатформени предприятия.

Виж още: Медийният пазар в България в цифри

Според доц. Томова всичко това ще доведе до промени в модела на заетостта в медиите и в този на медийното потребление.

Броят на предприятията в сферата на радио и телевизионния бизнес и новите медии се е увеличил с 58,7% в периода 2008-2012. Най-голяма част от новопоявилите фирми на медийния пазар в този период са създали собствени уеб портали, а броят на тези информационни платформи е нараснал с цели 248,7%.

От проучването става ясно още, че микро фирмата (фирма с персонал до 10 човека, б. ред.) остава най-разпространената форма на медийно предприятие в България. Данните на Обсерваторията по икономика на културата показват, че в 86% от тези предприятия работят до петима души. 74% от тях представляват нанофирми, в които заетите са до двама човека.

Виж още: Как социалните медии променят бизнеса

Между 2008 и 2012 се забелязва негативна тенденция в броя предприятия в телевизионната индустрия. Те намаляват с 24,6%. За радио индустрията резултатите също не са много оптимистични, защото броят предприятия отбелязва 3,5% спад.

Същевременно заетите в медиите в България са се увеличили с 8% за същия период, което се дължи преди всичко на създаването на повече работни места в сферата на новите медии.

Най-много заети обаче има в телевизионната индустрия, въпреки че тя не може да се похвали с добри резултати в заетостта. Тя отчита спад от 12% в броя на заетите, като същата негативна тенденция се забелязва и в радио индустрията.

Според доц. Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата това показва, че пазарът на електронни медии е достигнал своята зрялост и е с ограничени възможности за разширяване. За може да се разрасне той, е необходимо да се премине към нова технология или към нов бизнес модел.

Виж още: Как се дава интервю пред медиите

Въпреки че е най-малък, пазарът на уеб порталите показва изключително добри резултати. Заетите в него са се увеличили с 98,4% през периода 2008-2012.

По-голяма част от заетите в медийния сектор работят на граждански договор, което е свързано със заетост на непълно работно време и работа от дома, допълва изследването.

Към 2012 г. 0,44% е бил относителният дял на радиото, телевизията и новите медии към икономиката на страната, а този на печатните медии – 0,87%. 

Първите носят 0,55% от добавената стойност в икономиката на България, а печатът е отговорен за значително по-нисък дял от 0,28%. Общата добавена стойност на медиите възлиза на 0,83%, а оборотът им – на 0,56% като относителен дял в икономиката. Новите медии обаче се радват на най-голям икономически принос в периода.

Виж още: Какво да съдържа рекламата ви

От Обсерваторията по икономика на културата посочват, че се забелязва голям спад в чуждестранните инвестиции в сектора, възлизащ на 69%. Според експертите една от причините за това може да се крие във вече приключили сделки на пазара на електронни медии.

"Забелязва се засилена концентрация на медийни предприятия в Югозападния район на планиране, най-вече в София", разкри доц. Биляна Томова. По думите ѝ повече от половината фирми, работещи в сферата на медиите, се намират в столицата. Именно в София се създава 80-90% от добавената стойност на медиите.

Виж още: Пет пиар стъпки при стартиращ бизнес