Светият отец беше на двудневно посещение в страната ни, а думите му от столичните площади достигнаха не само до католиците у нас

Папа Франциск посети България от 5 до 7 май заедно с папска свита, състояща се от 35 най-висши представители на Светия престол. Под мотото "Мир на земята", това бе неговото 29-о апостолическо пътуване, откакто през 2013 г. бе избран за глава на Римокатолическата църква.

"Благодаря Ви, че ме поканихте. Аз се моля за мир и всички ние се молим за мир, защото войната е нещо много, много грозно и лошо", каза Светият отец на посрещача си, премиера Бойко Борисов, още при своето кацане на българска земя.

Първото си официално слово у нас папа Франциск произнесе малко по-късно в неделния ден, при срещата си с представителите на властите, гражданското общество и дипломатическия корпус на площада пред "Дондуков" 2, където се състоя церемонията по неговото посрещане и среща с президента Румен Радев. След като поздрави присъстващите с "Христос воскресе!", гостът заяви:

"Радвам се, че се намирам в България - място за срещи на множество култури и цивилизации, мост между Източна и Южна Европа, отворена врата към Близкия изток. Това е земя с древни християнски корени, които подхранват призванието, благоприятстващо срещата, както в региона, така и в международната общност. Тук на многообразието, уважавайки специфичните особености, се гледа като на възможност и богатство, а не като причина за конфликт."

Виж още: Чуждите медии за посещението на папа Франциск у нас

След като поздрави християните от другите църковни общности, еврейската общност и вярващите мюсюлмани, той цитира приетия в Абу Даби на 4 февруари "Документ за човешкото братство" относно "дълбокото убеждение, че истинските учения на религиите ни призовават да останем вкоренени в ценностите на мира; да поддържаме ценностите на взаимното опознание, човешкото братство и общото съжителство".

"Да се възползваме се от гостоприемството, което ни оказва българският народ, така че всяка религия, призована да насърчава хармония и съгласие, да подпомогне растежа на една култура и среда, проникнати от пълното уважение към човешката личност и нейното достойнство, установявайки жизнени връзки между различните цивилизации, разбирания и традиции, и отхвърляйки насилието и принудата. По този начин ще победим онези, които с всички средства се опитват да я манипулират и експлоатират", категоричен беше папа Франциск.

Той напомни, че "вече над 50 години, една официална българска делегация, съставена от най-висшите граждански и църковни власти, всяка година посещава Ватикана по повод празника на Св. св. Кирил и Методий. Те са евангелизирали славянските народи и са в основата на развитието на техния език и култура, и преди всичко на изобилни и трайни плодове на християнско и свято свидетелство.

Да бъдат благословени св. св. Кирил и Методий, съпатрони на Европа, които със своите молитви, находчивост и обща апостолическа дейност са станали примери за нас, и остават, след повече от хилядолетие, вдъхновители на плодотворен диалог, хармония и на братска среща между Църквите, държавите и народите! Нека техният блестящ пример да породи много последователи дори и в наши дни, и да се появят нови пътища на мир и хармония!

Сега, в този исторически момент, 30 години след края на тоталитарния режим, който ограничаваше свободата и инициативите й, България е изправена пред последствията от емиграцията през последните десетилетия на повече от 2 млн. нейни съграждани, търсещи нови възможности за работа. В същото време България - подобно на много други страни от Стария континент - трябва да се справи с това, което може да се разглежда като нова зима: демографската, която е паднала като ледена завеса в голяма част от Европа, като последствие от намаляването на доверието в бъдещето.

Следователно, спадът в раждаемостта, съчетан с интензивния миграционен поток, доведе до обезлюдяване и изоставяне на много села и градове. Освен това, България се сблъсква и с явлението на онези, които се опитват да влязат в нейните граници, за да избягат от войни и конфликти или от бедност, и се опитват да достигнат във всеки случай до най-богатите райони на европейския континент, за да намерят нови възможности за съществуване или просто едно безопасно убежище."

На финала на своето слово папа Франциск се обърна отново към президента Румен Радев и останалите си български домакини с думите:

"Познавам ангажимента, с който управниците на тази държава от години се стремят да създадат условия, така че особено младите да не са принудени да емигрират. Бих искал да ви насърча да продължите по този път, да положите всички усилия за насърчаване на благоприятни условия, така че младите хора да могат да вложат техните свежи сили и да планират своето лично и семейно бъдеще, намирайки в Родината условията, които позволяват един достоен живот.

И на вас, които познавате драмата на емиграцията, бих си позволил да ви предложа да не затваряте очите, сърцето и ръката си - както е и във вашата традиция - към тези, които чукат на вашите порти.

Вашата държава винаги се е отличавала като мост между Изтока и Запада, способна да благоприятства срещата между различни култури, етнически групи, цивилизации и религии, които тук от векове живеят мирно заедно. Развитието, също икономическото и гражданското, на България задължително преминава през признаването и оценяването на тази специфична характеристика.

Нека тази земя, обградена от великата река Дунав и от бреговете на Черно море, станала плодородна от скромния труд на много поколения и отворена за културен и търговски обмен, интегрирана в ЕС и със солидни връзки с Русия и Турция, да може да предложи на децата си бъдеще на надеждата.

Бог да благослови България, да я запази мирна и гостоприемна, и да я направи просперираща и щастлива!"

След срещата си в Светия синод с водачите на Българската православна църква папа Франциск влезе и в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", където отправи тиха молитва пред иконостаса на св.св. Кирил и Методий.

От площада пред храм-паметника по цял свят беше излъчена и традиционната му неделна молитва "Царица Небесна" (Regina Coeli), преди която той заяви: 

"Христос воскресе!
– Воистина воскресе!

С тези думи от древни времена по тези български земи християните – православни и католици – си разменят пожелания в пасхално време. Те изразяват голямата радост от победата на Исус Христос над злото и над смъртта. Те са твърдение и свидетелство на сърцето на нашата вяра: Христос живее. Той е нашата надежда и най-прекрасната жизненост на този свят. Всичко, което Той докосва, става ново, изпълва се с живот.

Затова първите думи, които искам да отправя към всеки от вас, са: Той живее и те иска жив! Той е в теб, Той е с теб и не те изоставя никога. Колкото и да се отдалечиш, до теб е Възкръсналият, Който те зове и те очаква, за да започнеш отначало. Когато се чувстваш преуморен от тъга, кавги, страхове, съмнения и провали, Той ще бъде там, за да ти даде отново сила и надежда (срв. Постсинодално апостолическо насърчение Christusvivit, 1-2).

Тази вяра във възкръсналия Христос бива известявана от 2000 години във всяка част на Земята чрез щедрата мисия на мнозина вярващи, които са призвани да дадат всичко за известяването на Евангелието, без да задържат нищо за себе си. В историята на Църквата, също тук, в България, е имало пастири, които са се отличили чрез святост на живота.

Сред тях би искал да спомена моя предшественик, когото вие наричате Българския светец – свети Йоан XXIII, свят пастир, чиято памет е особено жива на тази земя, където той живя от 1925 до 1934 г. Тук той се научи да цени традицията на Източната църква, установявайки отношения на приятелство с другите вероизповедания.

Неговият дипломатически и пастирски опит в България остави толкова силна следа в сърцето му на пастир, че го отведе дотам да насърчи в Църквата перспективата на икуменичния диалог, който получи забележителен импулс във Втория ватикански събор, пожелан именно от папа Ронкали. В известен смисъл трябва да благодарим на тази земя за мъдрата и вдъхновяваща интуиция на Добрия папа.

По следите на този икуменичен път, след малко ще имам радостта да поздравя представителите на различните вероизповедания в България, която, въпреки че е православна страна, е кръстопът, на който се срещат и водят диалог различни вероизповедания. Желаното присъствие на тази среща на представителите на тези различни общности показва желанието на всички да изминат пътя, с всеки изминал ден все по-необходим, "да възприемат културата на диалога като път, общото сътрудничество като поведение, взаимното познаване като метод и критерий" (Документ за човешкото братство, Абу Даби, 4 февруари 2019 г.).

Намираме се близо до раннохристиянската църква "Св. София" и до Патриаршеския храм "Св. Александър Невски“, където преди това се молих в спомена на светите Кирил и Методий, евангелизатори на славянските народи. В желанието да демонстрирам уважение и обич към тази почитаема Българска православна църква, имах радостта да поздравя и прегърна преди малко моя брат Негово светейшество Неофит, патриарх, както и митрополитите от Светия синод.

Сега се обръщаме към Блажената Дева Мария, Царица на Небето и Земята, да се застъпва пред възкръсналия Господ, за да дари на тази обична земя винаги необходимия импулс да бъде земя на срещи, в която, отвъд културните, религиозни или етнически различия, да продължите да се признавате и уважавате взаимно като деца на един и същ Баща.

Нашият призив се изразява с раннохристиянската молитва "Царице Небесна". Ще го направим тук, в София, пред иконата на Богородица от Несебър - Врата небесна, толкова скъпа на моя предшественик св. Йоан XXIII, който започнал да я почита тук, в България, и я е носил със себе си до смъртта си.

Regina caeli, laetare, alleluia.
Quia quem meruisti portare, alleluia.

Resurrexit, sicut dixit, alleluia.
Ora pro nobis Deum, alleluia.

Gaude et laetare, Virgo Maria, alleluia.
Quia surrexit Dominus vere, alleluia.

Oremus.
Deus, qui per resurrectionem Filii tui Domini nostri Iesu Christi mundum laetificare dignatus es, praesta, quǽsumus, ut per eius Genetricem Virginem Mariam perpetuae capiamus gaudia vitae. Per Christum Dominum nostrum. Amen.

Привечер папа Франциск отслужи света литургия на столичния площад "Независимост", а на 6 май сутринта, преди отпътуването си за град Раковски, където е най-голямата католическа общност у нас, беше на визита в бежанския център в столичния кв. Враждебна, към чиито обитатели се обърна с думите:

"Вашия път невинаги е хубав и е белязан от болката от напускането на родината и опитите да се преместите в една друга родина. Но винаги има надежда. Днес светът на мигрантите и бежанците е един кръст, едни кръст на хуманност, кръстът на много страдащи хора. Благодаря на всички васза вашата добра воля и пожелавам всичко най-добро на вас и на вашите съграждани, които оставихте в родината си. Нека Бог ви благослови и се молете за мен."

Кулминацията на визитата му беше събитието за мир на столичния площад "Независимост" в следобедните часове на празничния 6 май, когато редом с него застанаха представители на шест вероизповедания у нас. Към хилядното множество той се обърна с думите:

"Скъпи братя и сестри,

Молехме се за мир с думи, вдъхновени от св. Франциск от Асизи, велик влюбен в Бог, Творец и Отец на всички.

Любовта, на която той бе свидетел със същата страст и искрено уважение към творението и към всеки човек, когото срещаше по своя път. Любов, която е променила погледа му, давайки му да осъзнае, че във всеки има "проблясък на светлината, която идва от личната ни сигурност, че сме безкрайно обичани, над всичко". Любов, която го е накарала да бъде истински миротворец.

И всеки от нас, по неговия пример, също е призован да стане строител, "ковач" на мира. Мир, за който трябва да се молим и за който трябва да работим, дар и задача, подарък и постоянно и ежедневно усилие за изграждане на култура, в която дори мирът е основно право. Активен и "укрепен" мир срещу всички форми на егоизъм и безразличие, които ни карат да поставяме дребните интереси на някои над неприкосновеното достойнство на всеки човек.

Мирът изисква и моли да направим от диалога - път, от общото сътрудничество - наше поведение, от взаимното опознаване - метод и критерий, за да се срещнем в това, което ни обединява, да се уважаваме в това, което ни разделя и да се насърчим да гледаме на бъдещето като пространство на възможности и достойнство, особено за бъдещите поколения, заяви папата в своята молитва.

Тази вечер сме тук, за да се молим пред тези факли, донесени от нашите деца. Те символизират огъня на любовта, който гори в нас и който трябва да се превърне в фар на милосърдието, фар на любов и мир в средата, в която живеем. Фар, който бихме искали да запали целия свят. С огъня на любовта ние искаме да разтопим леда на войната.

Преживяваме това събитие за мир при руините на древна Сердика, в София, сърцето на България. Оттук можем да видим местата за поклонение на различни църкви и вероизповедания: "Св. Неделя" на нашите православни братя, "Св. Йосиф" на нас - католиците, синагогата на по-големите ни братя - евреите, джамията на нашите братя мюсюлмани и в близост - църквата на арменците.

На това място, в продължение на векове, са идвали софиянци българи, принадлежащи към различни културни и религиозни групи, за да се срещнат и разговарят. Нека това символично място да се превърне в свидетелство за мир.

В този момент гласовете ни се сливат и в унисон изразяват пламенното желание за мир: нека мирът се разпространи по цялата земя!

В нашите семейства, във всеки от нас и особено по тези места, където толкова много гласове са били заглушени от войната, задушени от безразличие и игнорирани от смачкващото съучастие на заинтересуваните групи. Нека всички да съдействат за осъществяването на този стремеж: представителите на религиите, на политиката, на културата. Всеки, където и да се намира, изпълнявайки задачата, която му е поверена, може да каже: "Направи от мене инструмент на твоя мир".

Апелът е да се осъществи мечтата на папа св. Йоан XXIII за една земя, където мирът да бъде като у дома си. Да следваме неговото желание и с живота си да кажем: Pacem in terris! Мир на земята, на всички хора, които Господ обича."

Рано сутринта на 7 май главата на Римокатолическата църква отлетя от София към Скопие. Програмата му в столицата на Северна Македония включва посещение в родната къща на майка Тереза, която канонизира през 2016 г.

В своето послание към гражданите на Република Северна Македония преди два дни той подчерта, че сред причините да дойде в страната им е именно Майка Тереза. Освен това каза, че най-хубавото на македонската земя е, че на нея живеят различни етноси и култури - а една мозайка е най-хубава, когато има най-различни цветове.

Мотото на папската визита в западната ни съседка е "Не бой се, малко стадо", тъй като Франциск има симпатия към малките църкви в периферията, каквато е и македонската католическа църква, припомня БНТ.

По обяд на площад "Македония" в Скопие е насрочена света литургия, на която се очаква да присъстват около 15 хил. души и от съседни държави като Хърватия, Албания, Косово.