Татяна Ваксберг отсява фактите от слуховете относно паниката със спирането на газа за Овергаз в коментар за българската редакция на "Дойче Веле"

На връх Нова година над 200 хиляди българи можеха да останат без парно заради неуредици между Газпром и Овергаз. Кой и защо създаде тази истерия? 

Седмица след скандалната новина за предстоящо спиране на газа, три са сигурните неща: първо - българските домакинства не са заплашени от студ; второ - "заплахата" през цялото време е засягала около 10 на сто от българските потребители (толкова зависят от отношенията между Овергаз и Газпром); трето - за отрицателно време тези 10% от българските потребители започнаха да зависят от отношенията между други двама герои: държавната Булгаргаз и все същата Газпром, пише Татяна Ваксберг в коментар за българската редакция на "Дойче Веле".

Накратко - хората са си на топло, Овергаз изглежда със загубени позиции, а една шепа наблюдатели се пита кой точно е виновен за тези загубени позиции: българските власти, Газпром или и двете? Всичко останало е интерпретация на твърде оскъдните факти, в които е много трудно да се открие кой е лошият, по-лошият и злият.

В началото беше Газпром

Изглежда, че в началото на всичко все пак стои Газпром - компания, която през последните две години разпродава своите дялове в газоразпределителните дружества в Европа. Този процес приключи или е в процес на приключване в съвместните дружества на Газпром в Естония, Литва, Латвия, Финландия и Германия.

Най-разпространеното обяснение гласи, че Газпром изпълнява изискванията на ЕС, според които една и съща компания не може едновременно да добива газ и да управлява газопреносната мрежа. Твърди се, че, след като изборът между двете се оказа незаобиколим, Газпром вече се стреми да овладее инфраструктурата и оставя все повече на западните си партньори скъпоструващото разработване на газови находища в Русия.

В тази логика се вписват и събитията в България, довели до скандалите по Нова година. На 2 декември 2015 г. в София Газпром е обявила, че се оттегля от дружеството Овергаз Инк. И че до 30 април 2016 г. тя се ангажира да предостави своя дял за изкупуване от партньора си - Овергаз на Сашо Дончев. Дружеството, от което Газпром се оттегля - Овергаз Инк - засега има трима акционери: Овергаз (с 50 %), Газпром Експорт (49,51%) и Газпром (0,49%). Именно това е и дружеството, което доставя газ на 10% от българските потребители.

Необяснимата част

Оттеглянето на Газпром от съвместното им дружество със Сашо Дончев може и да се вписва в някаква общоевропейска картина, но това по никакъв начин не може да обясни събитията от Нова година, които не приличат на бизнес процес. 

По данни, достъпни към този момент, на Нова година се е случило следното: вечерта на 31 януари Газпром е потвърдил, че на 1 януари няма да достави договорен вече газ за нуждите на собствения си партньор. А после е предоставил същия обем газ за нуждите на чуждо дружество (Булгаргаз), което да го пре-предостави на газпромовския партньор (Овергаз) на по-висока цена.

Тези движения не изглежда да имат много общо с бизнеса. Необяснимо е и това, че вместо от Газпром ситуацията беше изяснявана от руското външно министерство. И че в това изясняване беше включено бизнес уточнението, че между Овергаз и Газпром има "натрупани през последните години търговски въпроси". Овергаз многократно отрече да има дългове към руския си партньор.

#Кой?

От Овергаз намекват, че цялата история е, за да им вземат бизнеса. И най-вероятно са прави, но въпросът е кой точно им иска бизнеса. Надали е оттеглящата се Газпром. Пък и резултатът от напрегнато преминалите новогодишни дни е все пак този: държавна фирма се озова, макар и временно, на мястото на частната Овергаз. Въпросът е колко временно.

Премиерът, който от половин година успешно възвръща обилността и безконтролността на речта си, успя да произнесе и едно изречение, нямащо много общо с газа: "Въпросът е, защо те (Овергаз) ни поставиха до стената, на 31-ви в осем часа вечерта да пишем договори? Техните карикатурки и приказки..." Зад думата "карикатурки" се разпознава карикатуристът Христо Комарницки, чиито безпощадни политически изображения, в това число и на самия Борисов, биват ежедневно публикувани във в. "Сега" на Сашо Дончев.

Би било наивно, разбира се, да се смята, че многомилионният газов залог е разиграван заради един вестник или един художник. Но не можем да пренебрегнем съвпадението на сюжети и интереси. Пък и историята познава и по-нелепи случаи, в които каруцата е обръщана заради съвсем мъничко на вид камъче.