165-годишнината от рождението на народния поет се чества на 9 юли

Обновената къща музей "Иван Вазов" в центъра на София, на ъгъла между улиците "Иван Вазов" и "Г.С.Раковски", отвори отново врати.

На откриването присъстваха столичният кмет Йорданка Фандъкова, министърът на културата Вежди Рашидов, актьори от Народния театър, директори на столични училища, преподаватели по български език и литература, граждани, съобщиха от Министерството на културата.

Причината да решим да обновим именно тази фасада е лошото й състояние, отбеляза министърът и поясни: "Стените й бяха напукани, терасата също беше в лошо състояние, мазилката беше паднала."

Кметът Фандъкова на свой ред увери, че общината ще направи всичко възможно старите сгради в София постепенно да придобиват нов вид.

В тържеството се включи и Софийският духов оркестър с изпълнения на най-обичаните български песни по стихове на Иван Вазов. От знаменития балкон на поета негови стихотворения рецитираха актьорът Янко Лозанов и 7-годишната ученичка Еми Стрезова.

Виж още: Картините на Иван Вазов подредени в изложба

Проектът по обновлението на фасадата на къщата - светиня, дело на екипа на арх. Христина Стоянова, е осъществен благодарение подкрепата на Столичната община, Министерството на културата, фирма "Реставрация" ЕАД към ведомството и частни дарители.

Къщата е построена през 1895 г. и в нея писателят живее и работи най-дълго време, припомня главният уредник на музея - поетесата Мирела Иванова.

Тук, на простата дървена маса, покрита със зелено сукно, той създава някои от знаковите си творби: сборниците с разкази "Видено и чуто", "Пъстър свят" и "Утро в Банки", поетичните книги "Легенди при Царевец" , "Под гърма на победите", "Песни за Македония", "Люлека ми замириса", "Не ще загине", комедиите "Вестникар ли?" и "Службогонци", историческите драми "Борислав", "Към пропаст", "Ивайло". Тук, в последните дни и часове от живота си, Иван Вазов работи над пиесата "Престолът". 

Тук през 1920 г. в продължение на четири часа под балкона на Вазов преминава всенародна манифестация, за да го поздрави за юбилея му, а в множеството са и престарелите опълченци от шипченските боеве, които той е обезсмъртил в своите стихове.

Още приживе Вазовата къща се превръща в културно и обществено средище - скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета, на 28 ноември 1926 г., тя отваря врати като първия български литературен музей.

Днес, близо 90 години по-късно, музеят посреща стотици посетители. Дългоочакваното обновление на фасадата се случва в навечерието на 165-годишнината от рождението на народния поет (9 юли 1850-22 септември 1921 г.).

Източник: Министерство на културата