Отдаваме почит на великия български поет и революционер

България отбелязва 169 години от рождението на Христо Ботев. По повод годишнината в цялата страна са организирани мероприятия, с които да се отдаде почит към поета революционер. 

В София честванията ще започнат в 13.00 ч. пред бюст-паметника на Христо Ботев в Борисовата градина.

Христо Ботев е роден през 1848 г. в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 г. завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия. В Одеса обаче Ботев навлиза в кръгове на анархисти, като заради вижданията си е изключен от гимназията през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. 

През 1867 г. се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджиите и турците. Опасността властите да го заловят го принуждава да напусне окончателно Калофер. Така той заминава да живее в Румъния. 

През следващите години се мести от град на град, дори известно време живее заедно с Левски. Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 г. излиза съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов -"Песни и стихотворения". 

Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, като за кратко съжителства и с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен, благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно става сътрудник и съредактор на някои от изданията. 

През лятото на 1874 г. Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20-21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.

През март 1875 г. Каравелов и Ботев влизат в публичен конфликт, като Каравелов конфискува за дългове последния брой на издавания от Ботев в. "Знаме". Двамата си отправят взаимни нападки в печата и в кореспонденцията си, като предизвикват вълнения сред българската емиграция и поставят под съмнение ефективността на БРЦК. Няколко месеца по-късно Любен Каравелов, който заема все по-умерени позиции, е отстранен от БРЦК, а Ботев е избран за подпредседател. Малко след това Ботев напуска БРЦК след провала на Старозагорското въстание. 

През 1976 г. Ботев е избран да ръководи чета от български емигранти, която да се включи във Врачански окръг на всенародното въстание. Заради логистични затруднения и липса на достатъчно оръжие четата не тръгва, както е планирано на 5 май, а на 16 май. Те отвличат кораба "Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг, като с това се цели да се предизвика широка обществена реакция в Западна Европа. 

От Козлодуйския бряг четата се отправя към  центъра на революционния окръг - Враца, минавайки през селата Бутан и Борован, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, въпреки предварителните очаквания. В следващите няколко дни четата води няколко боя с преследващите я черкези и башибозуци. Последната битка на поета-революционер е на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола, където е улучен със смъртоносен куршум.