Отдаваме почит на великия български поет и революционер

България отбелязва 170 години от рождението на Христо Ботев.

В София честването е от 13 ч. пред бюст-паметника на поета революционер в Борисовата градина. Организатори са Столичната община, Министерството на отбраната и общонародна фондация "Христо Ботйов".

Ден по-рано "Български пощи" издадоха специална пощенска карта с художник Стоян Дечев, а на представянето й в Музея за история на София беше официално открит и мраморен бюст на Ботев, поставен в Централното фоайе на музея. Той е дело на скулптора Йордан Кръчмаров и е завършено през 1958 г.

Христо Ботев е роден през 1848 г. в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. През 1863 г. завършва калоферското училище, а след това заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия. В Одеса обаче Ботев навлиза в кръгове на анархисти и заради вижданията си е изключен от гимназията през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. 

През 1867 г. се завръща в родния град, където започва да проповядва бунт срещу чорбаджиите и турците. Опасността властите да го заловят го принуждава да напусне окончателно Калофер. Така той заминава да живее в Румъния. 

Там започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новият орган на революционната партия - в. "Знаме", а през 1875 г. е отпечатана съвместната му стихосбирка със Стефан Стамболов "Песни и стихотворения". 

Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, като за кратко съжителства и с Васил Левски.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен благодарение на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно става сътрудник и редактор на някои от изданията. 

През лятото на 1874 г. Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20-21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.

През март 1875 г. Каравелов и Ботев влизат в публичен конфликт, като Каравелов конфискува за дългове последния брой на издавания от Ботев в. "Знаме". Двамата си отправят взаимни нападки в печата и в кореспонденцията си, като предизвикват вълнения сред българската емиграция и поставят под съмнение ефективността на БРЦК.

Няколко месеца по-късно Любен Каравелов, който заема все по-умерени позиции, е отстранен от БРЦК, а Ботев е избран за подпредседател. Малко по-късно, след провала на Старозагорското въстание, Ботев напуска БРЦК. 

През 1976 г. е избран да ръководи чета от български емигранти, която през Врачански окръг се включи във всенародното въстание. Заради логистични затруднения и липса на достатъчно оръжие четата не тръгва, както е планирано на 5 май, а на 16 май. Те отвличат кораба "Радецки" и ден по-късно принуждават капитана да спре на българския бряг, като така целят да предизвикат широка обществена реакция в Западна Европа. 

От Козлодуйския бряг четата се отправя към центъра на революционния окръг - Враца, минавайки през селата Бутан и Борован, но никой от тамошните българи не се присъединява към четниците, въпреки предварителните очаквания. В следващите няколко дни четата води няколко боя с преследващите я черкези и башибозуци. Последната битка на поета революционер е на 2 юни 1876 г. в подножието на връх Вола, където е улучен със смъртоносен куршум.