Опасни ли са гларусите?

Чайките по английското крайбрежие станаха толкова агресивни, че вече нападат и домашни любимци. Имаме ли основание да се страхуваме, че хорър филми като "Птиците" ще случат и на живо?

Жълтокраката и средиземноморската белоглава чайка са сред най-популярните представители на този род пернати у нас, от които в България се срещат над 10 вида. Гларус е народното им наименование, което според някои хипотези идва от латинското genus (g.) Larus, а според други - от гръцки.

Наричат ги "летящите бездомни кучета на големия град". Гледката на ято гларуси, които разпиляват по уличното платно съдържанието на кофите за смет, търсейки храна, не е рядкост дори в центъра на черноморските курорти.

Хищната природа на гларусите, които са в състояние да погълнат цял плъх, прави статута им спорен - дали са полезни за градовете в качеството си на "чистачи" или са вредители и замърсяват градската среда, подобно на гълъбите.

A seagull is caught on camera killing a rat and eating it whole. http://t.co/shGBkhxlWy pic.twitter.com/CMG1YFljXi
— Viral Spell (@ViralSpell) July 25, 2015

Британският таблоид "Дейли мейл" ги провъзгласи за "гангстерите" на птичия свят - защото крадат храна, покриват колите с изпражнения и тормозят по-малките птици. Според неотдавнашно проучване цели 95% от британците ненавиждат чайките, макар останалите да ги свързват с романтичните си спомени от крайбрежието.

Морските птици бяха и сред героите в един от най-известните филми на ужасите, режисирани от Алфред Хичкок - "Птиците".

Напоследък този сюжет се разиграва на живо, след като на Острова бе съобщено за нападения на чайки над дребни породи кучета и други домашни любимци, например костенурки.

Децата ли са следващите, питат се потресени англичани и настояват забраната за избиването им да падне - а премиерът Дейвид Камерън призова за дискусия по въпроса.

Подобни нападения се случват само в периода на гнездене, когато птиците защитават малките си, обяснява британският в. "Гардиън". Местните власти в едно крайбрежно градче обаче взеха в свои ръце регулирането на популацията и унищожиха няколкостотин яйца от гнездата на "терористите", които тормозели населението и туристите.

Законът в Обединеното кралство забранява убийството на диви птици или посегателството върху гнезда, а когато се докаже, че пернатите представляват опасност за общественото здраве, се изисква специално разрешително.

В Мрежата циркулира шокиращо видео как гларус напада и изяжда жив гълъб на венецианския площад "Сан Марко". То би трябвало да ни трогва не повече от гледката на котка, играеща си с уловена мишка - в крайна сметка и в двата случая става дума за хищник, който се храни с вредители и намалява тяхната популация. Не всички "природозащитници" обаче мислят така.

Противниците на чайките предупреждават (често от собствен опит), че едрите птици могат буквално да измъкнат закуската от ръцете ви, докато се разхождате навън, да грабнат парче месо от скарата на двора или да отмъкнат надениците, които се сушат на балкона.

Според специалисти обаче именно тяхната всеядност ги прави и "санитари на морето", тъй като освен с прясна риба и градски отпадъци, се хранят с умрели риби, ракообразни и растителни отпадъци, изхвърлени на брега.

Наблюденията показват, че в края на лятото много от тях напускат градовете и се събират на ята в добруджанските ниви, където се угощават с дребни гризачи и насекоми по време на есенната оран.

Благородното излъчване и величествената осанка също им печелят привърженици. За техния романтичен облик допринася и книгата на Ричард Бах "Джонатан Ливингстън чайката" - притча за свободата на духа, сравнявана с "Малкият принц" на Екзюпери и "Алхимикът" на Паулу Коелю, екранизирана през 1973 г.

В българската песенна и поетична традиция също се среща този образ. За Варна се пее: "Подобно чайка край морето, си кацнал и красиш брега..."; "Песен за чайката" има и Емил Димитров.