Да, и за теб се отнася това!

Ефектът на Форер е термин от психологията, който описва онази ни способност да се разпознаваме в неясни и изключително общи текстове, които би трябвало да ни описват личностно.

За Ефекта на Форер

Точната дефиниция на въпросния ефект е "констатацията, че хората дават висока оценка за точността на описания на своя характер, за които описания им се казва, че са изготвени лично за тях, а всъщност са неясни и достатъчно общи, така че да прилягат на възможно най-голям кръг хора".

Ефектът се приписва на различните окултни и езотерични науки като астрологията, графологията, биоритми, гадателството, хиромантия или пък някои личностни тестове, които трябва да ни дадат някакви конкретни отговори за специфичните ни характеристики.

Ефектът е открит от американския психолог Бертрам Форер, който през 1948 г. накарал студентите си да попълнят личностен тест, след който той щял да им даде индивидуални личностни характеристики. След това студентите трябвало да оценят по скалата от 0 до 5 до каква степен съвпада получената характеристика с действителността. Получената средна оценка била 4,26.

Само че... добрият психолог дал на всички студенти една и съща характеристика, съставена от изречения, извадени от различни хороскопи.

"Имате нужда другите хора да ви обичат и уважават. С тенденция сте за самокритика, а същевременно разполагате с голям неизползван потенциал, който все още не сте обърнали във ваша полза. Макар и да имате някои лични слабости, като цяло сте способен да ги компенсирате. Макар отвън да изглеждате като дисциплиниран и владеещ се човек, вътрешно сте несигурен и загрижен. Понякога имате колебания дали сте взел правилното решение. 

Обичате промяната и разнообразието и сте разочарован, когато ви се налагат ограничения. Мислите независимо и не приемате чуждите твърдения без задоволително доказателство. Открили сте колко е неразумно да се саморазкривате пред другите. Понякога сте екстровертен, приветлив, общителен, но понякога и интровертен, предпазлив и резервиран. Някои от стремежите ви са доста нереалистични. Сигурността е една от главните цели в живота ви."

Високата оценка показва склонността на хората да се познават в текстове, които уж са съставени персонално за тях самите или би трябвало да ги описват (по положителен начин).

Та за обърнатия Ефект на Фороер

Та за какво ви пиша това, освен за попълване на личната обща култура? Какво ще рече "обърнатият Ефект на Форер" и съответно, какво общо има той с българското общество.

Забравяме факта, че страшно много хора си вярват на хороскопа във вестника, на врачките по знайни и незнайни кабеларки и на всеки по-обаятелен оратор, който се зове я маг, я психолог. Това са неща от ежедневието и са типични не само за нашето общество, но и за много други.

Това, което наричам "Обърнатият "Ефект на Форер", се отнася много директно именно върху нашето общество. Той представлява това отношение към света, което може да бъде описано много ясно с думите "Ама това не съм аз, това не се отнася до мен".

"Ама това не се отнася до мен", като израз на едно общество

Обърнатият "Ефект на Форер" е онова нежелание да открием проблема вътре в себе си, да разберем, че освен, че има нещо сбъркано в държавата и в целия свят (то това си е ясно), ами и самите ние имаме проблем, който трябва да бъде решен.

Едно от любимите ни хобита като народ е да се възмущаваме на несправедливостта. На грозното в живота, на нередностите, които се случват, на хорската глупост, която позволява същите тези нередности да случат. Въпросът е, че когато четем за тези неща и когато се възмущаваме, пропускаме да отчетем, че и ние сме от тези, които бездействат и оставят нещата да се случват.

Отказът да признаем, че и ние сме част от света, че това, на което се възмущаваме, се отнася (макар и не винаги) за нас, е сред основните проблеми, с които се сблъскваме като общество. Защото проблемите са ясни, част от решенията също. Просто някой трябва да стане и да оправи нещата. И този някой трябва да е всеки от нас.

Никой не става обаче и това е есенцията на този обърнат Ефект на Форер. Защото просто така сме научени, че проблемът е другаде, не в нас (което е напълно естествена реакция за човек) и по-лошото обаче, че дори и да има проблем някъде, някой друг ще се погрижи.

Тъжното е, че ни е заложено

Това, което ние е втълпявано от векове. Първо е била средновековната Българска държава, където хан/княз/цар и боляри решават съдбата на хората. После идват пет века чуждо подтисничество, където българите сме третирани като втора категория хора и от нас нищо не зависи. След това краткият лъч светлина на собствената държава и свободните избори бързо бива помрачен от две национални катастрофи, израждане на свободата в свободия и накрая, но далеч не на последно място - 45 години една чужда власт, управление на "пролетариат", на върхушка, която смачква цялата останала идея за това, че от отделния човек зависи нещо.

Идеологията вложена в комунизма, който се опитваме да постигнем през почти цялата втора половина на XX век, поставя всички ни в калъпа на равенството. Никой не изпъква и всички са равни пред партията (иззела ролята на държавата).

Любопитното обаче е, че дори тези, които толкова скърбят по "байтошово време", не правят абсолютно нищо, за да си го върнат. Стоят, вайкат се, въздишат по онези "сигурни времена" и спират дотам. А нещата вече отдавна стоят по-иначе.

Сега, в условията на демокрация, когато няма кой да играе ролята на големия брат, ние нямаме кой да поеме отговорност. И нищо не се отнася до нас. Затова е и толкова голяма носталгията по ония времена, когато свободата да разкажеш политически виц се е наказвала със затвор или най-малкото побой от ДС.

Промяната обаче предстои

Защото тогава никога проблемът не е бил в нас. Защото тогава е било по-лесно, просто се отказваш от свободата си в името на това, да ти осигуряват мнима стабилност. Е днес вече тази опция не съществува. Времето, колкото и да не ни се иска, върви само в една посока и светът се развива постоянно. Ние също трябва да се променим.

А това иска да вземем нещата в свои ръце. Да приемем, че да, това се отнася и до нас. А след това да се захванем с работата, която предстои. Тогава имаме шанс да сме конкурентни на световния пазар и да не изоставаме постоянно - дали от Русия, дали от Запада.

Иначе ще си останем затворени в обърнатия Ефект на Форер, а оттам пътят е само един - въртене в кръг. Поне докато не ни се завие свят и не се сгромолясаме с трясък. А тогава ще боли.

Източник: Bulevard.bg