За шутовете в политиката и политическата проституция

Някои казват, че най-старата професия е проституцията. Други ще ви кажат, че това е политиката, тъй като все някой е трябвало да оглави първите племенни общества. Трети ще ви попитат къде е разликата.

Принципно разлика има, макар че в българската действителност тя често не се вижда от обикновените хора. Това влиза в рамките на нормалното обаче, тъй като до голяма степен някои български политици се държат като участници в телевизионен риалити формат.

Шутовете в българската политика

Честно казано българската политика не може без шутове. От 1994 г. насам няма Народно събрание, в което да няма поне един депутат, разчитащ на шоуто, скандала, нелепото поведение и откровените глупости, за да привлича внимание (и евентуално подкрепа) към себе си. Като започнем шоуто с Жорж Ганчев, минем през 39-то Народно събрание, в което нямаше един изявен, но пък си имаше Камен Влахов и редица други вече забравени звезди и стигнем до ерата Волен, когото можем да коментираме дълго.

В края на 2013 г. звездата на друг емблематичен образ на политическата шутовщина - Яне Янев, залезе безславно. Оставеното място обаче не се задържа дълго време празно и на хоризонта се показа Николай Бареков, пожелал да приеме образа на водач на българите, светлина в мрака на политика и въобще съвременен Левски.

Да си купиш партия

С едни пари дадени от едни мустаци е лесно да постигнеш бърза политическа кариера и когато започнеш да си плащаш за подкрепа от известни лица, пътят до създаване на партия е кратък. Защото този проект имаше финансите, имаше купените бивши структури на някои от по-старите, но вече залязващи партии, но нямаше именно популярни лица, които да подкрепят това, което би могло да мине за кауза на партията.

Така се стигна до една знаменита февруарска вечер, в която един водещ в национална телевизия покани един новоизлюпен партиен лидер, за да му се закълне във вечна вярност. Тогава и двамата изръсиха сума патетични думички и на всички ни стана страшно "национално".

След това последваха избори с далеч по-слабо от очакваното представяне, фалиране на въпросните мустаци, осигуряващи финансовия мир, нови избори с още по-слабо представяне и много неясни ходове, като всичко това е гарнирано с постоянни скандали за финансиране, поведение, празни но надути думи и какво ли още не. И вече всичко върви към единствения логичен резултат, който неминуемо ще се покаже на изборите за местна власт през 2015 г. - разпад.

Този разпад започва и сега. Въпросният водещ, който така яростно се кълнеше, че ще подкрепя лидера си (особено след като му беше обещано Министерство на вътрешните работи, при победа на изборите), напусна партията.

"Аутопсия на една любов", но не по Пасков

Иначе да се върнем на началото - за най-древната професия. Като разгледаме картинката, без да споменаваме имена и без да казваме, че действието се развива в парламента, ще се получи обикновена история за любов на материална основа и безмилостно изоставяне в труден момент. Всичко започна, когато едната страна (да я наречем с кодовото имен Н.) беше в добро материално състояние, имаше какво да предложи и сваляше звезди на другата страна (да я наречем с кодовото име Р.).

Така Р. бързо пристана на Н. и започна една голяма любов, едно голямо ходене по митинги, протестиране, пъчене, показване и демонстриране на бъдещи победи, което напомняше на това как рибар се хвали с неуловен още сом. След това обаче започнаха финансовите проблеми, скандалите, чуждия присмех и т.н. - все неща, които нараняваха крехката душевност (и честта на журналист и офицер) на Р. Та в един момент Р. реши, че повече няма да пристава на Н.

За да е по-пълна картинката в интервю за друга национална телевизия Р. заяви, че все пак ще пази честта на Н., защото майката на Н. е помолила Р. за това. А пък за пълен разкош Р. помоли (в ефир) Н. да си останат приятели. Колкото до мълчанието, то като си хванал някоя "любовна болест" обикновено те е срам да говориш по темата.

За честта и гордостта на офицера

Ако трябва да сме честни въпросния бивш водещ наистина може да има гордост, която да го е принудила да се раздели с тази пародия на партия. Ако трябва да сме честни, може дори да е вярвал в идеите, които въпросната партия пропагандира. Въпросът обаче е, къде беше тази гордост почти цяла година.

Къде беше, когато за изборите се плащаше масово за купуване на гласове? Или когато се правеха всякакви "търговски" сделки за осигуряване на влияние на един или друг субект? Или пък къде беше тази въпросна офицерска гордост, когато национални символи бяха използвани за обикновена партийна агитация?

Проблемът на това да се захванеш с проституция - политическа или не, е, че ти излиза име. И трябва да живееш с него. И всякакви подобни актове на публично напускане, което уж да измие името, не работят. Българите може да имаме кратка политическа памет, но едно е сигурно - шутовете и политическите к*рви ги помним. И им се смеем, защото в крайна сметка, те това заслужават.