Абитуриенти играят кючек в кабинета на общински кмет - трябва да гледаме по-дълбоко на нещата

Абитуриентските балове в България винаги са били противоречиво нещо. От една страна, завършващите ученици се забавляват, става повод за семейни сбирки и т.н., някои класове решават вместо да дават пари за скъпи костюми и рокли, да направят нещо добро с тях...

От друга страна обаче, баловете винаги са и повод да се замислим дали обществото ни не отива по дяволите. Кич, излишна помпозност и показност, родители, които теглят бърз кредит, за да изпълнят всички желания и желанийца на отрочето си, подаръци в стил силиконови цици за бала, бой между ученици в самата нощ... И кючеци.

Кючеци в кабинета на кмета

И кючеци. Както видеото, което беше излъчено днес в сутрешния блок на една от най-големите ни телевизии. Кметски кабинет на град Кресна. Сюрия абитуриенти влизат необезпокоявани вътре с бодра стъпка под съпровода на ударен кючек и броене до 12. В сградата на общината, в кабинета на кмета на общината.

Като цяло не обичам да съм израз на моралните устои на обществото. Твърдо вярвам, че всеки сам е отговорен за собственото си поведение, ценности и възгледи за света. Разбира се, ако става въпрос за деца, тук отговорността се поема от родители и (отчасти) учители.

Обаче такива гледки ни показват, че нещо куца в обществото. Защото учениците от Кресна не са някакъв съвсем отделен, единичен случай, на който трябва да се възмутим (и след няколко дена да забравим). Не, това е симптом. Нека обаче да разгледаме този конкретен симптом и това, което е сбъркано в него.

Не кичът, друго е проблем

Тук въобще нямам предвид слушането на кючеци и това, че кресненските ученици са извикали за изпращането си цигански оркестър. Това е въпрос на лош вкус. За съжаление, всеки има право на него. Този случай обаче е част от цяла една вълна на пошлост и извратени разбирания за нормално и приемливо. И има неща, които просто не може да се правят просто така.

Най-малкото - какво, по дяволите, правят група ученици, придружени от цигански оркестър, в кабинета на кмета на община Кресна? Не, че нещо, но общината, общинската сграда и кметската институция са част от държавата. Държава, която така и не се научаваме да уважаваме.

Напълно възможно е кметът да е решил да направи среща с завършващите ученици от общината. Такива срещи са протоколни, говорят се разни неща за отговорност, която младите придобиват като граждани, за сериозността на живота им отсега нататък и т.н. Като цяло срещи, на които кметът на малка община приветства млади хора в света на възрастните. Протоколна история, която най-вероятно ще отегчи и двете страни, но направена с идеята да пробуди гражданска съвест. Уж. Може.

Да идеш на такава среща с какъвто и да в оркестър, крещейки до 12 и мятайки гюбеци, е всичко друго, но не и добро решение. Всъщност си е директна обида към институцията. Обида е към портрета на Левски, към герба на Република България. Не че в България някой много зачита институциите. Или пък на самите институции им пука. Но не е редно.

Уважението го няма

Не е редно вече пълнолетни граждани да нямат идея как да се държат в място като общината. Не е редно млади хора да елементарна култура на гражданско поведение. И изводът е, че просто нещо куца в тази система, която изважда уж готови за живота млади граждани.

Може и да ви звуча някак чуждо, помпозно и зализано, но проблемът си е проблем. Защото тези деца не са единствени. Следващият такъв случай може да е навсякъде и включително в София (за тези, които ще си кажат, че столицата си е друго).

Защото този пример е просто знак, че няма кой да каже на децата какво е нормално в едно общество и какво не. Учителите преподават литература, химия, физика и т.н., родителите са заети да работят и да вадят прехрана (някои са и в чужбина) и някак липсва звеното, което да каже "Това са институциите и те трябва да се уважават, защото са гръбнакът на държавата".

Разбирате ли къде е големият (поне за мен) проблем. Такива изцепки, макар и невинни, макар и дразнещи с кичозността си, не са проблем сами по себе си. Истинската драма е това, което стои под тях - нямаме уважение към собствената си държавност. Очевидно няма и кой да ни научи.

А тези деца като пораснат

Част от тези деца, отраснали без уважение в държавните институции, ще започнат някой ден там работа. И същата саморазрушаваща се система ще продължи да съществува и да деградира. А уважението, то ще е ресурс на изчезване.

А ако го загубим съвсем това уважение към държавата си, не към история, не към природа, култура и т.н. Към държавата с нейните всички институции и правила, които налага. Ако към тях нямаме уважение, как очакваме въобще нещо да се оправи?

Източник: Bulevard.bg