Кои са онези миризми, с които е обагрено детството ви

Всичко на света има своя аромат. Ако детството ви имаше мирис и вкус, на какво щеше да бъде? С какво свързвате всички онези носталгични спомени? 

Извикайте в главата си мислите за детството. С какво ги свързвате?

Дали с пролетните аромати на цъфнали дръвчета. На смолата, която се е събрала по кората на по-старите от тях. На мокра пръст, която се е появила, след като снежната покривка си е заминала. На цветята, които са разцъфнали. На цъфнали липи по улиците, докато караш колело. 

В училище на тебешира от дъската. На топлите закуски от стола - банички със сирене, дебели пици с лютеница и салам Камчия, милинки, кренвиршки... На гърмящи бонбонки, на дъвки, на сокове от 10 стотинки, на вафли... На топла супа, когато се прибереш вкъщи.

На яйцата и козунаците по Великден. На печащото се на шиш агне. 

Дали ще е през лятото. Онази специфична миризма на прахоляка, полепнал по теб, след като си ритал топка или си тичал. Или как мирише странно всичко около теб, когато си паднал от колелото в прахта. Ароматът на току-що разрязаната диня или пъпеш, които ядеш с вкусно бяло сирене.

А пък не е ли ароматът на прясно окосеното сено на село при баба и дядо. Онзи момент, в който са събрани балите и на теб ти се е отдала възможността да се хвърлиш върху тях. Как просто си лежиш, сламки влизат в косата ти и този целият аромат на окосената трева те обгръща. 

Или ароматът на гората, когато се разхождаш. Горските ягоди, всичките диви малини, къпини, боровинки. На ядливите гъби, които дядо ти те учи да разпознаваш. На всичките дървета, на поизгнилите листа, които са засипали пътеките. На горските потоци. На глухарчетата, които се разпръсват, щом раздухаш.

На наденицата на скара, която печете на излет. Прясната салата от домати и краставици, която не обичаш толкова много, защото някой винаги прекалява с мазнината, а ти я обичаш "по-сухичка". На печена сланина. На гъбите, когато и те отидат на скарата. На цялата тази "барокова" палитра от миризми, които се вплитат във въздуха около накладения огън.

Виж още: Какво ни липсва от детството

Или соленият аромат на море. На цацата в капанчето точно до плажа. Вкусът на ванилов или шоколадов сладолед. Как мирише кожата ти, след като са те намазали с крем срещу изгаряне. Миризмата на пясъка. 

Ароматът късно вечер, когато се вари ракия. Как огънят пука и димът оставя своята следа във въздуха. Тестото за запечатване на казана. Джибрите, които при изсипването оставят тежкия си мирис - на презрели сладки плодове. На мезетата, които се развъртат около огъня, за да мине по-гладко варенето.

И есенните аромати. На окапали листа и на мъгла. На няколкодневен дъжд. На чушките, които съседите пекат пред блока. На домашна лютеница, сега сварена. Моментът, в който си намазал дебело филия бял хляб, посипал си я с малко нарязан лук и със сирене. На липов чай, който пиеш, защото си настинал или просто защото ти е мързеливо и ти се гледа дъжда. Ароматът на града след дъжд...

На есенните круши и ябълки. На дюли. На сладкото, което правите от тях на село. На зимнина. На букетите с цветя, които подаряваш на учителката си за първия учебен ден.

Виж още: Какво всеки родител трябва да даде на детето си

И зимните миризми. На кекс, който майка ти е изпекла. На снега навън, който си успял да изядеш, без никой да те гледа. На вълната от пуловера ти, когато го събличаш и ти наелектризира косата. На всичките топли напитки, които трябва да пиеш. На канела и греяно вино, които възрастните пият. На киселото зеле и на манджите, които се готвят с него. На пърлено и на току-що опечени свински мръвки.

На ястията на Бъдни вечер. Баклавата и тиквеника. На портокали и мандарини. На печени орехи с малко сол. 

Ароматът на парфюма, който носи майка ти, когато те прегръща преди да заспиш. Или на одеколона на баща ти, когато го гледаш как се бръсне. Ароматът на свобода, който се носи във въздуха, когато бягаш с приятели. Всичко това е ароматът на детството.