Пол Нюман и жена му Джоан Удуърд във филма A New Kind of Love (1963) са на плаката за 66-ия кинофестивал в Кан, 15-26 май - почит към актьора, който си отиде през 2008 г., и неговата дългогодишна партньорка на екрана и в живота

В прегръдката им на този кадър сякаш е уловен духът на американското кино, обясняват организаторите на форума (Festival-Cannes.fr), който се открива с "Великият Гетсби" на Баз Лурман. 

Тя е първата знаменитост със своя звезда на Холивудската алея на славата (на 9 февруари 1960 г.), той е работил с някои от най-големите режисьори като Ото Преминджър, Алфред Хичкок, Джон Хюстън, Робърт Олтман, Мартин Скорсезе, братя Коен.

Той е роден през 1925 г. в щата Охайо, тя - през 1930 г. в щата Джорджия. И двамата учат актьорско майсторство в прочутото Actor's Studio. Тя избира тази професия, вдъхновена от майка си; за него това е ориентиране към ново поприще след раняването му през войната в Тихоокеанския регион. Среща ги пиесата "Пикник" (Picnic) от Уилям Инг, поставена на Бродуей през 1953-та, преди точно шест десетилетия.

През 1957 г., след редица роли в театъра и телевизията и дебют на големия екран в A Kiss Before Dying на Герд Осуалд, Джоан Удуърд печели "Оскар" за ролята си в Three Faces of Eve на Нънали Джонсън. Междувременно Нюман се утвърждава като име в актьорските среди с филми като The Left-handed Gun (1957) на Артър Пен и "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1958) на Ричард Брукс.

Именно 1958 г. ги събира отново, този път на киноекрана - в "Дългото горещо лято" (Long Hot Summer) на Мартин Рит - и в живота. Двамата се женят и бракът им продължава половин век, до смъртта на Пол.

Снимали са се заедно в десетина филма: Rally 'Round the Flag, Boys! (1958) на Лео Маккери, From the Terrace (1960) на Марк Робсън, отново при Мартин Рит в Paris Blues (1961), A New Kind of Love на Мелвил Шевълсън (1963), Winning на Джеймс Голдстън (1969), WUSA (1970) и The Drowning Pool (1975) на Стюарт Розенбърг.

В края на 60-те години Пол Нюман започва сам да се занимава с режисура и предлага на съпругата си поредица главни роли - например в Rachel Rachel, която й носи наградата на нюйоркската критика през 1968 г., "Въздействието на гама-лъчите върху лунните невени" (The Effect of Gamma Rays on Man-in-the-Moon Marigolds), с наградата за най-добра актриса в Кан 1973, и "Стъклената менажерия" по Тенеси Уилямс, в конкурсната програма на Кан през 1987 г.

Самият Нюман също трупа завидно богатство от роли през тези две десетилетия: в Exodus (реж. Ото Преминджър, 1960 г.), The Hustler (реж. Робърт Роузън, 1961), "Хладнокръвният Люк" (реж. Стюарт Розенбърг, 1967), "Буч Касиди и Сънданс Кид" (реж. Джордж Рой Хил, 1969) и The Verdict (Сидни Лъмет, 1982). С "Цветът на парите" (1986) на Скорсезе, където си партнира с младия Том Круз, идва и неговият ред са бъде коронясан с "Оскар" за главна роля.

През 1990 г. Джеймс Айвъри ги събира за последно на екрана в Mr and Mrs Bridge.

Вижте ги заедно и в това телевизионно интервю, в което си спомнят своята първа среща и половинвековния си брак, за който Нюман е казвал: "Вкъщи си имам пържола, защо да излизам да ям сандвичи?". На тях е посветен и епизод от поредицата "Великите влюбени на XX век" - по БНТ1 на 13 август, от 22 ч.