Онези теми, от които всички разбират, и за които всички пишат

"Е това ли е най-големият проблем на цялата държава?" Това е въпрос, който редовно се появява в социалните мрежи и из обикновените разговори, когато се води обсъждане на някаква актуална обществена тема за деня/седмицата. 

"Нима няма по-големи проблеми от това?" Наскоро един приятел го беше задал този въпрос във връзка с клипа на едно 17-годишно момиче, което се кълчоти с възможно най-малко дрехи по себе си. Безвкусно видео по мое мнение, което обаче събра рекорден брой гледания за рекордно кратко време. И се превърна в тема за обсъждане. Превърна се в тренд. 

Що е то трендът

Трендовете (от англ. trend - тенденция). Бихме могли да използваме и българската дума "тенденция", но сякаш си има своето значение, което е по-твърдо и постоянно. Трендът е по-скоро нещо актуално, което си заминава след ограничено време. Поне за целите на този текст ще използваме това значение.

Можете ясно да си спомните за редица такива терндове: клипът на Гери-Никол, кърменето в моловете, #ПродължавамеНапред, Волен в НАТФИЗ, победите на волейболните национали, изборите, кризата в Гърция... Те са много и рядко са най-важната тема в държавата. Но се превръщат в масова тема за разговор от разбиращи и разбирачи. 

Трендовете са онези теми, които обземат общественото внимание за кратко време, превръщат голяма част от хората (и най-вече интернет потребителите) в специалисти по въпросното явление, и когато след няколко дни доскучеят, си заминават, отстъпвайки мястото на следващия тренд. 

Това мимолетно прелитане през темите е културата на тренда. Културата на разбирачите, на коментаторите и специалистите по всичко. И честно казано, това е напълно нормално. 

Жаждата за комуникация

Още Аристотел е нарекъл човека "социално животно", описвайки по този начин жаждата ни за общуване и за обмяна на информация, идеи и т.н. В ерата на масовите комуникации и социалните мрежи това общуване става до голяма степен вече публично. Започналите като социални мрежи платформи, вече са социални медии и всеки един от нас там е източник на информация и коментари. 

Личното его, желанието да бъдем чути, разбрани и аплодирани, ни подтиква да даваме коментари, да пишем, да говорим, да се интересуваме от дадена тема, която ни показва социално активни и важни. 

Удавени в информацията

Другият важен фактор в случая е необятният информационен поток, който буквално ни удавя в информация. Ако преди години въпросът е бил, че няма достатъчно информация и затова хората не са информирани, сега проблемът е, че информацията е толкова много, че не знаеш откъде и за какво да се информираш. 

В момент, в който медиите ни дават повече новини, отколкото можем да поемем, момент, когато самото реноме на медиите като глашатаи на истината е накърнено поради редица причини, се създава нужда от нова социална роля - лидерите на мнение. 

Някой, който да ни казва да четем и какво да знаем. Това са лидерите на мнение, т.нар. "инфлуенсъри". Те влияят на избора ни, казват ни кое е важно, кое си заслужава вниманието и без кое не можем да бъдем пълноценни граждани в заобикалящата ги среда.

Ролята на лидера на мнение е отговорна и му дава социален престиж, известност и известна власт - все неща, които привличат. Така много хора искат да са като лидера на мнение, искат сами да са лидери на мнение. И започват да се опитват. Да следят кои са актуалните и важни теми. Сами да ги откриват в информационния поток. 

Виж още: Колко удобно ни е в симулакрума!

Друг аспект на проблема е, че информационният поток е толкова голям, че постоянно изскачат нови и важни теми. Това предопределя и краткотрайния живот на всеки тренд. Напливът от информация изморява обществеността и на един проблем бързо трябва да се намери решение, или той се превръща в досаден (докато пак не изскочи нещо свързано с въпросния тренд). Старата информация се заменя от нова, темите се въртят и човек има няколко дни, за да си формира мнение.

А ние коментираме

И докато е активен даден тренд, масово коментираме. Коментарите по съответния тренд ни карат да се чувстваме като част от разбиращите, като част от една своеобразна общност. Участието в тренда мотивира усещането ни за принадлежност, ласкае егото ни и ни кара да се чувстваме като по-знаещи.

Типичен пример е "Туитър" с неговите хаштагове и кратък живот на туитовете. Важното е да има, да е оригинално и да показва, че си активен, че си в крак с основното, с най-важното. 

И въпреки всичко обаче трендовете не са най-важните теми. Това са просто темите, които подклаждат най-много дискусии, дебати и мнения. Наистина важните теми често са сложни за разбиране от широката маса и затова не могат да предизвикат такава социална активност. Но острите теми, които предизвикват сблъсъци, са нещо съвсем различно. Те предизвикват най-голям интерес и се разпростират най-бързо.

Именно затова са предпочитани и от медиите. Така в най-пълна степен се заформя кръга на самопредсказващото се пророчество. Трендът се подава от медии и лидери на мнение, подема се от по-широката маса и се отразява пак от медии и лидери на мнение. И така до следващия тренд.