Въпросите засягат електронното гласуване, броя на депутатите и гласуването за директорите на областните дирекции на МВР

Конституционният съд зачеркна три от въпросите от референдума на "Шоуто на Слави", допуснати от Народното събрание. 

Решението е взето единодушно от председателя Борис Велчев и съдиите Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова - Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска.

Преди два месеца президентът Росен Плевнелиев поиска Конституционният съд да се произнесе по три от шестте въпроса, които "Шоуто на Слави" предлага за всенародно допитване. Единият е да се гласува ли и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите; вторият е за намаляване на броя на народните представители до 120; третият е дали директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления в областните дирекции на МВР да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура.

Делото бе разпределено на съдията от квотата на президента Кети Маркова.

Така на практика от референдума остават другите три въпроса: 

- Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

- Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

- Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Виж още: Трябва ни промяна, но този референдум не е начинът

Ето ги и мотивите на КС да не допусне трите въпроса:

За броя на депутатите

"Съдът приема, че количествено намаляване състава на Народното събрание следва да се отнесе към изключителната компетентност на Великото Народно събрание, доколкото подобна промяна крие риск от преместване на акцента в естеството на политическо представителство в посока на превръщането му в експертно учреждение. Това би имало за последица не просто нарушаване на установената от Конституцията форма на държавно управление, а би могло да доведе до подкопаване основите на самото демократично представителство. Ето защо преценката е предоставена на едно значително по-широко народно представителство, което се гарантира чрез избора на Велико Народно събрание, защото само то може да препотвърди по един пряк начин волята на суверена за подобна промяна", се казва в решението на съда. 

Конституционният съд припомня своето Тълкувателно решение № 3/2003г., по к. д. № 22/2002 г., според което промяната на конституционно установения брой на народните представители следва да се третира като промяна във формата на държавно управление.

Има и още един аргумент за недопускането на този въпрос:

"Намаляването на броя на народните представители на 120 е необходимо да бъде осмислено и в друг контекст - относно формирането на кворум и на парламентарните мнозинства при упражняване на различните конституционни правомощия на представителното учреждение - при приемане на закон, преодоляване на вето на президента, приемане на закон за изменение и допълнение на Конституцията, при гласуване на доверие или недоверие на Министерския съвет, при повдигане на обвинение на президента (импийчмънт) и т.н.

Виж още: Да скъсаш снимката на президента. И защо?

Трудно би могла да бъде подкрепена позицията, че приемането на закон с гласовете само на 32-ма народни представители (Вж. чл. 81, ал. 1 и 2 от Конституцията) може да осигури изискуемата легитимност на приеманите от Народното събрание актове. Това обаче е една напълно възможна ситуация при нормотворчество от 120-членен парламент".  

За електронното гласуване

По този въпрос конституционните съдии припомнят, че референдум с такъв въпрос вече е проведен и че след това Народното събрание е регламентирало възможност за провеждане на експериментално електронно дистанционно гласуване.

"При тези обстоятелства и като се отчете факта, че Народното събрание е приело законодателно разрешение за дистанционно електронно гласуване, се налага изводът, че поставянето на същия въпрос, като предложение за предмет на нов референдум, нарушава принципите на правната сигурност и правната предвидимост, разглеждани като иманентно присъщи на правовата държава."

За прекия избор на полицейски началници

"Директорите на областните дирекции и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи имат своето точно фиксирано място в изградената йерархична структура на министерството, характерна въобще за изпълнителна власт, така както тя е конституционно уредена.

Големият въпрос тук е, ако тези директори се избират пряко- с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура, ще промени ли това конституционния модел на изпълнителната власт.

Конституционният съд приема, че отговорът е положителен."