Моето раздвоение, когато стане въпрос за Луков марш на крайнодесните

Генерал Христо Луков е сред спорните личности в българската история. Герой от Първата световна война, министър на войната на България (1935 г. - 1938 г.), ръководител на националистическата организация Съюз на българските национални легиони, близък до идеите на Третия райх. Някои го определят като патриот, други като символ на крайнодесните идеи и фашизма в България.

Луков марш

Всяка година през февруари в негова памет се извършва т. нар. Луков марш - факелно шествие, организирано от БНС - една от организациите, сочена за проводник на радикални, неонацистки, расистки и ксенофобски идеи. Всяка година има хора, организации и цели държави, които призовават за забраняване на Луков марш. Тази година не прави изключение, като протестна нота срещу провеждането на шествието имаше от страна на Русия, ДПС, БСП и организацията "Шалом".

Впоследствие от Столична община не разрешиха провеждането на факелното шествие, искано от БНС, като участниците ще могат да поднесат само цветя на паметните плочи на генерал Луков на ул. Тракия.

Когато става въпрос за Луков Марш, аз съм дълбоко раздвоен. И то не защото личността на един отдавна починал генерал е ключова в случая. Важното тук е, че Луков е използван като знаме от хората, които крачат на Луков марш. И раздвоението ми идва тук.

От една страна

От една страна, аз съм виждал хората на Луков марш. Голяма част от тях (най-вероятно не всички) проповядват крайни идеи, които коренно противоречат на моите. За тези хора нацистките поздрави, татуси с пречупен кръст и схващания за света, които могат да се изразят в посланието "Хилтер беше прав", са нещо типично.

Когато съм спорил с такива личности и съм се опитвал да ги убедя, че цвета на кожата на даден човек, сексуалната ориентация или религията не са водещ признак дали той е добър или лош, дали е задник или човек на място, те са ми отговаряли с агресивни коментари, епитети и т.н., наричайки ме либераст, продажник, соросоид, предател и какво ли още не.

Такива хора са ми казвали, че когато дойдат на власт, "такива като мен" ще ги наредят до една стена и с калашника... Такива хора са ме заплашвали с побои, защото не вярвам в техните идеи и им се противопоставям. Аз не смятам, че нацията е водеща в една държава, не смятам, че нацията трябва да стои над отделния човек и неговата воля. Не смятам, че правото на глас трябва да бъде заглушавано, само защото някакви хора смятат, че никой друг няма право на идеи и че всички идеи, трябва да са подчинени на нацията и по-специално на една малка част от нея, която да решава какво е правилно и какво не. Защото това проповядват крайнодесните.

От друга страна

И тук идва моят момент на колебание и раздвоение. Защото не вярвам, че идеите на един човек трябва да се налагат на всички. А в случая да забраня на крайнодесните да почетат свой герой би означавало точно това. Да мислиш либерално означава да приемеш правото на другия да бъде различен от теб, дори когато това различно ти е противно.

Да си либерал означава да приемеш равните права, които ти и различният от теб имате. И единственото решаващо нещо трябва да бъде законът. Стига законът да бъде спазван, стига да не се насажда явно омраза, да не се нарушава обществения ред, Луков марш има право да съществува също толкова, колкото която и да е друга инициатива.

Също толкова право, колкото има и протестът срещу Луков марш, който ще се проведе на 14 февруари от 12 часа на пилоните на НДК и ще събере всякакви хора, изправящи се срещу идеите на голяма част от хората, подкрепящи това шествие, идеи, които изброих по-горе. 

Вероятно ще ида там, въпреки разноцветните по идеи и пропаганда хора (също толкова далечни на моето мислене), които също ще присъстват. И въпреки заплахите, които някои крайнодесни отправиха вече във "Фейсбук". И то не защото искам Луков марш да бъде забранен, а защото искам да има контрапункт на ксенофобията, на мисленето под строй и агресията. Защото трябва да се покаже и едно друго лице. Това е моят начин за протест.

А победата ще дойде не тогава, когато забранят подобни крайнодесни шествия, а когато хората участващи в Луков марш престанат да вкарват в него послания и той се превърне само в поднасяне на цветя в памет на един генерал, който е живял преди време и е работил малко или много за България.