Какви са ценностите на българските младежи сега и какви са били преди половин век? Мащабно проучване на "Галъп интернешънъл" показва младите хора у нас като поколение с ново самочувствие и европейска идентичност, разказва БНТ

Свободата е най-значимата европейска ценност според тях. Да изглеждаш добре, да бъдеш независим, да имаш кариера – в този ред младите хора подреждат своите ценности.

"Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014" е изследване на проф. Петър-Емил Митев и доц. д-р Сийка Ковачева, осъществено по инициатива на фондация "Фридрих Еберт".

В резултатите социологът ветеран вижда поколение с ново самочувствие: "Цени се борбеният дух, личното достойнство. Да направиш кариера, да изглеждаш добре - това значи пробивност."

Независимост означава сам да работиш, сам да си изкарваш прехраната, да знаеш какво искаш и да го постигаш сам, смята 19-годишният Димитър.

А най-много от младите хора ценят това да изглеждат добре

"В повечето случаи - да. Като отидете в университета ще видите, че повечето хора са облечени все едно отиват на дискотека", казва в репортажа на БНТ Виктор, на 21.

Петър-Емил Митев отчита и промяна в ценностите в сравнение с младежите от 90-те години.  Влечението към "далаверата" постепенно се измества от убеждението, че за успеха най-важни са личните отговорност и усилия.

Социологът е убеден, че това е едно от нещата, които дават надежда у нас най-после да възникне бъдещата средна класа, която да се отличава с качества, различни от качествата на "конкистадорите на прехода".

Преди половин век бабите и дядовците на сегашните млади също са получили свой социологически портрет. В. "Народна младеж" организирал анкета, която да покаже ценностите и целите на тогавашните млади - да бъдат "пълноценни строители на социализма", да видят "щастливото комунистическо утро".

Годината е 1963-та, а като най-важни ценности са посочени честността и скромността

Току-що сме станали студентки тогава, спомня си Стела, днес на 66, а на въпроса, че тогава най-важно за тях е било да работят за Родината и да бъдат уважавани от колектива, отговаря:
"A, чак за Родината не са ни минавали такива мисли".

Този термин изгубва значение, защото никой не работи за благото на родината, а се води от личните си интереси, убедена е 22-годишната Кристиана. Според нея младото поколение трябва да залага повече на своето IQ.

Като сътрудник на "Народна младеж" проф. Митев работи и по анкетата от началото на 60-те, чиито резултати са обобщени от Филип Панайотов "Автопортрет на поколението".

"Не го тълкувайте непременно като социализъм, а като социалност. Тогава мислят за обществото, за обществените ценности, за родината. Да - и за социализма, комунизма. А сега

ключов термин в младежката картина е терминът "индивидуализация"

Обществото вече може да разчита на младите хора не по онзи начин - като колектив, а като отделни индивиди, всеки от които трябва да бъде мотивиран по някакъв начин", пояснява социологът пред БНТ.

Проучванията показват още, че - за разлика от предишните поколения - повечето от днешните млади не се ангажират с политиката.

Една твърде значителна част не са отишли поне веднъж да гласуват - ей така, да се види поне за какво става дума, отбелязва Петър-Емил Митев.

Според данните днес младите хора имат повече доверие на Европейската комисия, отколкото на дадено българско правителство. Въпреки това сега, в сравнение с минали години, все по-малко младежи обмислят възможността да емигрират. А над 80% отговарят, че

ако можеха да избират къде да се родят, биха избрали България