Преди да дойде в Европа, където се превръща в шоколада, познат днес, какаото има дълга история на американския континент

Вождът на ацтеките Монтесума, живял в края на XV и началото на XVI в., говори за "божественото питие, което спомага за издръжливостта и бори умората. Една чаша от тази драгоценна напитка (какаото) позволява на човека да ходи цял ден, дори ако не се е хранил".

В исторически план обаче други индиански племена изпитали първи удоволствието от шоколада. Какаовите дръвчета растели в дивата пустош в северозападната част от поречието на Амазонка. Олмеките ги отглеждали първи, повече от 2000 години пр.н.е. 

По-късно маите продължили тази традиция. По тяхно време какаото било ритуално питие, наричано "хокоатл" (горчива вода), а печените и стрити какаови зърна се смесвали с вода и подправки (различни сортове пипер и цветя). През този период какаовите зърна дори играели ролята на парична единица.

През XIV в. ацтеките завзели териториите на маите, но значението на какаото не намаляло, дори напротив. И двете племена намирали и по-широко приложение на драгоценната култура - с какаовото масло церяли напукана кожа, изгаряния и змийски ухапвания, облекчавали болести, свързани с черния дроб и белите дробове, използвали го дори като слънцепредпазен крем.

Когато Колумб открил Америка, какаото му се сторило безинтересно. Едва през 1519 г., когато на мексиканския бряг слязъл конкистадорът Ернан Кортес, икономическият потенциал на какаото бил оценен. През 1528 г. той донесъл какаото в Испания заедно с останалите съставки за приготвяне на шоколад. 

В края на XVI в. какаото става модерно и на Стария континент, но не преди да претърпи някои подобрения - като заменянето на пипера със захар, за да подхожда повече на европейските вкусови рецептори.

Виж още: Приготви си топъл шоколад

7 юли е европейският ден на шоколада.