Само България губи 748 млн. лв. от нарушенията на интелектуалната собственост

Фалшифицирането и пиратството може да имат много по-голямо отрицателното икономическо въздействие отколкото сме предполагали. На над 163 млрд. лв. годишно възлизат загубите на цялата икономика в Европейския съюз, причинени от нарушенията на интелектуалната собственост.

Въз основа на поредица проучвания, проведени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) чрез Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост, е направена оценката, че в резултат на наличието на фалшифицирани стоки на пазара в девет сектора ежегодно се реализират загуби в размер на повече от 94 млрд. лв. или 7,4 % от всички продажби. 

Допълнителните загуби

Наред с това всяка година се реализират допълнителни загуби в размер на 69 млрд. лв. за цялата икономика на ЕС в резултат на непреките последици от фалшифицирането и пиратството в тези сектори, тъй като производителите купуват по-малко стоки и услуги от доставчиците, което причинява верижни последици в други области.

Деветте засегнати сектора са, както следва: козметични продукти и продукти за лична хигиена, облекло, обувки и аксесоари, спортни стоки, играчки и игри, бижута и часовници, ръчни чанти, музикални записи, спиртни напитки и вино, и фармацевтични продукти.

Тези нереализирани продажби се изразяват в почти 500 хил. работни места, които са пряко изгубени или не са разкрити във всички посочени сектори в ЕС, тъй като законните производители, а в някои случаи и дистрибуторите на съответните продукти наемат по-малко работници, отколкото биха наели при липса на фалшифициране и пиратство.

Като се отчете и верижният ефект от фалшифицираните стоки върху други сектори, още 290 хил. работни места са изгубени в други сегменти от икономиката на ЕС.

За България

Според направените оценки само за България годишните загуби, нанесени в резултат на фалшифициране на продукти възлизат на повече от 748 млн. лв., като преките загуби в разглежданите сектори са повече от 624 млн. лв., което се равнява на 16,8% от продажбите в тези сектори. На пазара на труда тези цифри се изразяват в 23 400 изгубени работни места, от които 20 100 работни места са пряко изгубени в разглежданите сектори.

България е страната, която е относително най-тежко засегната от загубите на продажби в резултат на фалшифициране (стойността на този показател за страната надхвърля повече от двойно средната за ЕС) и се нарежда на четвърто място по броя на изгубените работни места. Продажбите на лекарства са най-тежко засегнатият сектор в сравнение със средните стойности за ЕС, като изгубените продажби в сектора възлизат на 17,6% от законните продажби, стойност, която надхвърля четирикратно средната за ЕС. 

Най-губещите сектори

В абсолютно изражение производството на фармацевтични продукти е секторът с най-големи нереализирани продажби поради фалшифициране в страната, като на този сектор се падат половината от нереализираните продажби във всички разглеждани сектори.

Производството на вино и спиртни напитки е най-тежко засегнатият сектор в сравнение със средните стойности за ЕС по отношение на изгубените работни места и се нарежда на трето място с повече от 10 % от общия брой изгубени работни места в ЕС в резултат на фалшифицирането на продукти в този сектор на територията на България.

Проучванията са проведени между март 2015 г. и септември 2016 г. от EUIPO, с цел да се получи по-пълна информация за икономическата цена на фалшифицирането и пиратството в ЕС.

Поредицата проучвания проследява и въздействията на фалшифицираните продукти върху публичните финанси. Общите годишни загуби на държавни приходи, произтичащи от фалшифицирането и пиратството в тези девет сектора, се оценяват на 28 млрд. лв., което включва несъбран данък върху доходите, ДДС и акцизи.

Източник: в. "Сега"