Изборите ни показаха, че имаме много по-голям проблем

Страстите от изборите постепенно затихват. Победители, победени, един референдум, за който не можем да кажем до каква степен е провален... И едно безкрайно усещане на разочарование. 

Обичайните заподозрени и местните феодали пак си взеха своето на повечето места в страната. Гласуването и референдумът бяха сведени до формата си на просто ритуал, а преброяването в Арена Армеец заслужава касиране на целия вот. Каквото най-вероятно няма да има обаче. 

Тези избори обаче, включително референдума, показаха ясно една тенденция - тревожна, грозна до голяма степен и най-важното - устойчива. 

Едната България

Ние живеем в две Българии. Едната е на тези, които искат промяна, по-добър живот, европейски облик и истински европейски ценности като свобода, право на себеизразяване, право на глас. Тези хора отстояват интересите си и наричат себе си гражданско общество.

Не ги делим на леви и десни, защото сред тях има и леви, и десни. Политическите им възгледи обаче се формират въз основа на логика, на желание за подобряване на средата и на собствена визия за бъдещето на света. Това са много хора, които искат промяна.

Голяма част от тях гласуваха за въвеждането на електронно гласуване. Те виждат в новите технологии път за развитие, възможности за израстване на цялото общество. Други от тях пък гласуваха срещу, от позицията на своите възгледи по темата, изградени на информация и размисли. Имаше и такива.

Когато бяха летните протести от 2013 г. се чуваха много гласове, че София не е България, сякаш те бяха частично прави. Само дето тази една по-различна България не е ситуирана само в София. Тя е в душите на много хора, които искат своето бъдеще. И те живеят навсякъде в страната. А за съжаление, някои отдавна са и в чужбина.

Другата България

Другата България пък е България на ирационалното. На неинформираните позиции, на страховете, параноята, конспирациите, на обвиненията срещу удобно посочени врагове, на купения и проконтролиран вот. 

В тази България образованието е нещо проформа, което обаче трябва да имаш за престиж. Тук се вярва на това, което звучи най-удобно, на това, което приляга на нашите собствени виждания и архитипи. 

Това е България на три ракии, която призовава за три морета, която заклеймява национални предатели от един коментар във "Фейсбук", която първо злобее, после мисли и почти никога не действа. За сметка на това винаги се оплаква.

И тази друга България се показа на изборите. Тя избра все същите местни феодали, отказа да гласува на референдума, щото някой щял да им вземе данните, да ги измами и най-общо да ги прецака. Хората, живеещи в тази България най-много се плашат от това - някой да ги прецака. И усилено роптаят срещу тарикатите, макар често самите те да тарикатстват на дребно.

Тези други българи издигнаха новите герои и техният глас, често контролиран по някакъв начин, реши изборите на твърде много места. 

И тези хора често не разбират какво правят с "избора си на сигурно", с тяхното "абе той краде, ама поне прави нещо". С нежеланието си да потърсят това, което действително всички заслужаваме - нещо повече от схемаджии и политически играчи в лошия смисъл на думата. 

И по-големият проблем

Но тук е и по-големият проблем. Онази, първата България, тя трябваше да обясни това, да слезе при другата България и без снобско поведение да обясни, да убеди в идеите си. Защото манипулациите се разбиват с логично обяснение, а лъжите се разпръскват най-добре със светлина и пояснение, така че да го разбере и 10-годишно дете. 

Но двете Българии сякаш отказват да общуват. Едната, затворена в презрението си към глупостта и нелепото, а другата - обвиняваща в държавно предателство и търсеща врагове. И докато те не си заговорят, докато не се разберат... нещата ще продължат да се влошават. 

А онази България, искаща промяна, ще се продължава да се разочарова и да емигрира.