Те няма как да ни победят, освен ако не позволим истинските ценности да бъдат отнети от нас

Много се изговори и изписа за атентата в Париж от 13 ноември. Един безумен акт в сърцето на Европа, който ни удари тежко. Париж, един от градовете символи на културата на Европа, на европейския начин на живот. 

Допреди бежанската криза проблемите на мюсюлманския свят, войните в Близкия Изток и като цяло случващото се в региона слабо засягаха ежедневието ни и вниманието към темата бе изключително занижено. Това, вероятно и много други фактори, ни накараха да допуснем да се случат нещата, които докараха проблема и до нашите глави. 

А това доведе и до атентати. До силна терористична организация, която се чувства достатъчно сигурна, че да развее знаме и да атакува не просто християнска Европа, а светска Европа и нейният начин на живот. 

Да, това е основният идеологичен сблъсък. Не са две религии, вкопчени във вековна битка, а е противопоставянето между фанатизма и безчовечното изопачаване на "свещени книги" на модерния, светски човек, който живее за насладата от живота. 

Нима не свързваме всички ние Париж именно с това. Архитипът за този град е толкова силен, че го е превърнал в една от най-посещаваните туристически дестинации в света. Любов, хубаво вино, вкусна храна, красиви жени, елегантни джентълмени. Свобода! Всичко това ние свързваме с Париж. И всичко това беше атакувано от джихадистите.

Джихадистите са на път да постигнат своето

А сега те са на път да успеят... Не защото ще наложат исляма и шериата из Европа. Това няма как да се случи и само най-болните умове могат да мислят, че подобна заплаха е реална. Свят, който е възприел свободата за своя изконна ценност няма как току така да я замени за морално остарели вярвания, които на всичкото отгоре се свързват и с дълги векове на конфликти.

Всичките консервативни "страшни истории", които вещаят как бежанците могат да наложат своето и да превърнат свободолюбивата Европа в халифат с крайно консервативни възгледи, са нелепи и служат за пропаганда. Нищо повече. Не, че няма да има проблеми, но те ще са от коренно различен вид. И познати. И то само ако позволим да ги има.

Друга е причината джихадистите да постигат своето. Те ни накараха да се страхуваме. Не паника, не онзи страх, който те смразява, а просто обществено напрежение и несигурност. Това е страхът, който те кара да жертваш свободи в името на някаква имагинерна сигурност, водеща след себе си следене и държавен контрол върху личния живот. Да, такива възгласи вече се чуват малко по малко. И тепърва ще се усливат.

Спомнете си "1984"

Мислите, че преувеличавам? Спомнете си всяка антиутопична книга, всеки филм от този род, който представя "идеалното, сигурно общество". Спомнете си за "1984" на Джордж Оруел и за "V като Вендета". Спомнете си как е започнало и всичко там. В името на сигурността, на борбата с терора, който заплашва обществото. 

Нима това е цената да победим джихадистите? Да се превърнем в нещо като тях - само че малко по-европейско, полирано и излъскано. Еволюирало до Голям брат, който ни дебне във всеки един момент. 

Или пък казвате, че без това вече си имаме Big Brother. А и сме свикнали от 45 годишно козируване и страх от агенти на онази полиция, която по-добре да не споменаваш. Имаме и опита на Белене. И да мълчим покорно знаем. Особено ако има заптиета в близост. 

Това вече сме го минавали... и не приключи добре

Този мач ние българите сме го играли поне няколко пъти вече. Избивали сме елитите си (многократно) в името на новия водач и вожд, служили сме чинно, предавали сме близки и колеги. Слугували сме.

И никога не е приключало в наша полза. И ако предните пъти са ни го налагали отвън, със сила, дано сега поня проявим разум и не се обречем на Големия брат сами. Защото тогава вече не се знае дали ще остане нещо от онова историческо величие, с което толкова се гордеем.

Затова нека просто да си припомним какво е ценното. Не политически, не обществено, а чисто човешки. Животът с пълни шепи. Пътуванията, приятната компания, смехът, усещането за свобода. Това е в сърцето на европейските ценности. И това трябва да защитим. Не друго. Ако пък не, то значи джихадистите са победили.

Или нека ви го каже малко по-директно Джон Оливър: