"Какво трябва да знаете за филипинците, или как протече моят престой тук!"

Пътуването е от онези ни страсти, които винаги остават незадоволени. Колкото повече красиви места откриваме, толкова повече търсим нови и захласнато слушаме разкази на близки и далечни приятели за техни приключения по земното кълбо. 

Последният интересен пътепис, на който попаднахме, е на Теодора Митрева. 

По професия Теди се "бори" с измамници в сайтове за хазарт, а в момента е командирована на Филипинските острови (в Манила). Тук тя трябва да обучава и да дава напътствия на новосформиран отдел за борба с измамите из онлайн сайтовете за покер, казино и спортни залагания, но междувременно приключенският й дух безспирно опознава красивите острови. 

Ето ви малко полезна и любопитна информация от първа ръка. Четете внимателно, особено ако скоро планирате пътуване в тази посока. 

Какво трябва да знаете за филипинците, или как протече моят престой тук! 

сн. Getty Images

"Като за начало, със слизането от самолета ще разберете какво имат предвид хората, като казват жега и влага, но не се заблуждавайте, на летището има климатици. Истината ще ви удари няколко минути по-късно, когато излезете на улицата. Трябва да си проправяте път с ръце, за да можете да минете през влажния въздух! 

Следва трафикът, който е ужасен. Ако си мислите, че задръстването на Г.М. Димитров в 5 часа следобяд е ужасно, то за Манила това е нормалният трафик, а когато има задръстване по-добре се заредете с много търпение! Такситата са сравнително евтини и в повечето случаи - безопасни, но ще се опитат да се пазарят с вас, все пак бедността е проблем тук. 

Навън е лудница! Клаксоните са нещо обичайно и лично аз останах с впечатлението, че всеки водач ги използва през определен интервал от време, да кажем 1 минута, без значение дали има нужда или не. Пресича се с много повишено внимание, защото не можете да разчитате на правата си като пешеходец. За сметка на това, карат сравнително бавно (поради липса на място за развиване на високи скорости), така че при сблъсък е нищожен шансът да се стигне до сериозни последици. 

Веднага се забелязва, при това доста осезаемо, класовото разделение. Вие, като чужденец, отивате автоматично в най-висшата класа. За някои това може да е бонус, но аз лично малко се изнервям, когато навсякъде ме наричат 'Ma'am'. Иначе, това са едни от най-любезните хора, които съм срещала! Задържане на врати и всички онези неща, които повечето мъже в България са забравили, е нещо обичайно тук.  

Външният вид - повечето хора, които срещнах се обличат като родните роми, но това не бива да ви заблуждава! Може да видите човек, облечен с раздърпани панталони, скъсана тениска и джапанки да влиза в някоя от огромните офис сгради в града и най-вероятно наистина работи там. Не знам, дали проблемите с облеклото идват от бедността, или се дължат на липса на вкус, но определено ги има. 

Охраната по всички офис сгради е засилена, и то доста! Поне на няколко места ще проверят чантата ви и ще ви поискат лична карта, и това ще се повтаря при всяко влизане и излизане, независимо колко пъти на ден го правите! По улиците е пълно с "капанчета" за храна, но не са много сигурни! Оризът тук е на почит, картофи, за съжаление, няма.

Всеки ден се стъмва към 18 часа и слънцето изгрява около 6 сутринта, това не се променя и тук не сменят астрономическото си време, така че, на този етап времевата разлика между България и Филипините става 6 часа в полза на последните!

Колкото до нощния живот се оказва, че филипинците, освен да работят, на пук на бедността, знаят как да се забавляват! Първото място, което посетих тук се казва "Black Bird". Вечерта беше посветена на бразилска самба и беше уникално! Интериорът не е нищо особено, но настроението е на 6. Хубавата бира (San Miguel) върви по 45 песос, което е 1.50 лева. Оркестърът, който ни забавляваше, се състоеше от няколко души с филипински произход и бразилска страст към музиката. Свириха като за последно, всички танцуват, а ако някой се излъже да седне, то бива вдиган веднага от самите свирещи! 

сн. Getty Images

Не се заблуждавайте, това че всички се забавляват, не означава, че добрите обноски са забравени, вие продължавате да сте Ma'am и респективно Sir. В заведението се предлага и храна и то доста вкусна. В приятните ресторанти едни спагети Карбонара се таксуват около 190 песос или към 7 лева. 

След ден посетих и първия си мол тук. Когато чуя мол, аз си представям нещо подобно на нашите в България, но и тук ме изненадаха, а се смятах за експерт по моловете. Започвам от площта - огромна, наистина са огромни и тук идва изненадата. Магазини почти няма, представете си едно огромно хале и навсякъде са разхвърляни различни по-модни варианти на сергиики и маси от хора бутащи се нагоре-надолу! Собствени бутици имат само по-големи марки като Gucci, Louis Vuitton и повечето хипермаркети за хранителни стоки.

Колкото до цените в супермаркетите - някои неща са по-евтини, други не. На едно посещение средно харчите около 1000 песос, което са около 30 лева. На касата едно момиче маркира продуктите ви и пита, дали ще платите с кеш (винаги питат навсякъде), а едно момче опакова покупките ви, така че да са ви удобни за носене. Малък съвет, хляб си купувайте от френски пекарни, когато е възможно, защото в супермаркетите предлагат сладък такъв. 

На излизане от мола трябваше да хванем такси и следва поредната изненада - за такситата се чака на опашка, точно така, заставате най-отзад, те пристигат едно по едно и хората се качват по ред на номерата. 

Ще ви разкажа и за първия си работен ден. В тази сфера филипинците са точно толкова любезни и усърдни, както във всичко друго! Ако се шегувате с тях, носят на шеги и са приятна компания! Денят на работа минава леко и приятно!

Още едно нещо, което усещаш веднага е фактът, че филипинците са леко глуповати и понякога това затруднява общуването с тях, но в никакъв случай не се притесняват от това, което са. Разбрах случайно, че една от жените в офиса ми е хомосексуална и има дете с приятелката си, но по никакъв начин не се притеснява да го сподели, а и останалите не се притесняват да го чуят! 

Това е от мен. Поздрави от Филипините!"

Това беше от Теди, но не и от нас. Занапред с интерес ще ти разказваме за хора открили и преоткрили Земята, които вместо марки, колекционират гранични печати. 

Само остани онлайн.

снимки Теодора Митрева