МОН ще определя броя на държавните поръчки и ще посочва приоритетни специалности

Държавата ще се намеси доста по-сериозно в определянето на броя на студентите в различните специалности. Досега университетите имаха почти пълна свобода в определянето на бройките за държавна поръчка. Занапред се предвижда този брой да бъде обвързан с качеството на обучението и с реализацията на студентите.

Това е предвидено в публикуваните за обществено обсъждане поправки в Закона за висшето образование, предложени от екипа на министър проф. Тодор Танев.

Определяне на броя на държавните поръчки

В промените се определено, че все пак отделни специалности ще бъдат обявени за защитени и ще се финансират приоритетно, докато приемът в други може да стане изцяло платен, пише в. "Сега".

Това е сериозна промяна, тъй като свободата на университетите да определят приема, както и отказът на държавата да се меси в него, бяха в основата на системата на висшето образование и неговото масовизиране.

В момента ролята на МОН при определянето на приема на студенти е просто формална, тъй като университетите са свободни да поискат от министерството толкова бройки, колкото считат за необходимо, стига това да е в рамките на изчисления им капацитет. В последните години няма случай, в който просветното министерство и правителството да са променяли поискания от университетите план-прием.

Приоритетни направления

Според заложените промени обаче за в бъдеще Министерският съвет ще приема списък на приоритетните професионални направления, в които има недостиг на кадри, както и защитени специалности, които не се радват на голям интерес сред студентите, но са важни за страната от социално-икономическа гледна точка.

МОН ще отпуска за тях бройка по свое усмотрение, дори ако това противоречи на решението на съответното висше училище.

За останалите специалности отпуснатите бройки ще зависят от 4 показателя - оценката на учебната и научната дейност, реализацията на завършилите, приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната и предложенията на съответния вуз.

По този начин на теория е възможно в направления, в които има свръхпредлагане на кадри, да има нулеви години или приемът, финансиран от държавата, да бъде силно намален.

Виж още: Българското висше образование на бой за студенти

Път за платеното обучение

За сметка на това от МОН ще премахнат ограничението за платено обучение в бакалавърски програми. Досега в платена форма можеха да се обучават бакалаври и магистри в рамките на капацитета за съответното професионално направление, но не повече от 5% от него.

Това ще позволи на университетите да въведат изцяло платен прием за дадена специалност, която не се финансира от държавата, но пък е привлекателна за студентите. Леко се завишава и максимално позволената такса за платено обучение, която се вдига от 166 на 170% от норматива за издръжка в съответното направление.

В посочените от министерството мотиви е посочено, че държавата следва да ограничи разрастването на неефективните направления, като в същото време е длъжна да защити определени значими професии, към които има слаб интерес.

Виж още: Университетите ще могат да регистрират спортни клубове

Желанията на кандидат-студентите с финансови възможности и интерес към специалности, които държавата финансира по-слабо, ще бъдат защитени през платеното обучение, изтъкват от МОН.

По тези промени обаче тепърва ще се дебатира, като най-значимите детайли по тях - редът за определяне на приема в университетите и списъкът със защитени специалности, са оставени в ръцете на изпълнителната власт. Не е ясно дали парламентът няма да стесни тези правомощия.

Пари за качествено образование 

От учебната 2016/2017 г. поне 30% от държавните субсидии за университетите вече трябва да се дават на базата на качеството на образованието, докато в делът на оценката за качество е 12,8%.

Целта е до 2020 г. делът на средствата, дадени за качествено обучение, да нарасне до 60%.

Източник: в. "Сега"