Защо принципно добрата идея за превенция на редица болести чрез по-здравословно хранене не е подходяща за нас

Идеята за данък вредни храни, лансиран вчера от министрите на спорта и на здравеопазването, не бе посрещната с отворени обятия. Този данък облага най-вече потребителите на тези вредни храни, а реално погледнато това са почти всички българи. 

От друга страна, няма как да не се и замислим, че 3,4 млн. българи от население малко над 7 млн. души живеят на ръба на бедността. А по-голямата част от въпросните вредни храни, с които тези хора малко или много се изхранват, ще попаднат в списъка с облагаемите продукти. И ето ти проблем.

Да започнем с това, че по принцип смятам идеята за данък, облагащ вредните храни за нелоша. Дори одобрявам идеята този данък да е подобен на акциз. Ние, гражданите на държавата, сме част от ресурсите на тази държава. Когато смъртността вследствие на сърдечни заболявания е по-висока от където и да е другаде в ЕС, нормално е държавата да вземе крути мерки по темата. 

Факт е и това, че голяма част от населението ще обърне внимание на собственото си здраве, само ако знае, че ще изгуби пари, ако не го направи. И по принцип този данък не е толкова лоша идея, колкото звучи. 

Добра идея, но не е за нас

Както обаче може да се очаква, тук идва голямото "Но". Но все пак мисленото пак има едни недомислени неща, които оставят поне една голяма дупка в теорията. 

Именно фактът, че този налог ще засегне хората около линията на бедността и ниската част на средната класа. Тук става въпрос за поне половината българско население, което ще бъде засегнато остро.

Реално резултатът няма да е, че хората ще започнат да се хранят по-здравословно. Някои може и да започнат, но тези, които като цяло се хранят с най-вредните храни, ще се хранят с тях вече на по-висока цена. И основната задача на този налог се губи.

Идеята е, че колкото и да е добър като идея този данък, той не е подходящ за обществото ни, такова, каквото е в момента. 

Алтернативите

Означава ли това, че трябва да изоставим идеята да накараме българина да живее по-здравословно? Не. Има просто и други начини. 

Най-малкото, което може да се направи е да се активизира населението да се движи. Училищните занимания по спорт да се следят малко по-стриктно и вместо да се използват за цъкане на белот, ходене на кафе и отбиване на номера с федъбал или подмятане на една топка, докато си лафим за разни неща, да се спортува наистина. 

Да се помисли и в посока активизиране на зрялата част от населението. За това може би трябва да се привлекат самите работодатели, които да организират за служителите си тиймбилдинги с включени вътре състезания или спорт. Или пък самият тиймбилдинг да е състезание между отбори на две фирми. Това до голяма степен е в ръцете на бизнеса и на хората като личности, но все пак е крачка напред.

Допълнително с това далеч по-сериозен фактор за здравето ни е стресът, който отключва всички тези заболявания. Редуцирането на стреса в работната среда би намалило и процента на заболяванията. А как се намалява стрес, шведите показаха наскоро

Ако пък ще държим да подобрим храненето на българите, нека се помисли и в посока как да поевтинеят полезните храни. Дали като се въведат облекчения за производителите на плодове и зеленчуци, на био храни и т.н., което да направи продукцията им по-евтина за крайния потребител. Дали като се намали ДДС на продуктите, които ще бъдат определени като полезни. Дали някакъв друг ход, който би дал този контрапункт на вредните храни. 

И това са само няколко няхвърляни предложения. Положителното в случая е, че за този проект за нов данък попадна още от първия си ден наистина под сериозно обществено обсъждане. Ако проявим здрав разум, решение действително ще се намери. И току виж смъртността от сърдечни заболявания намалее.

Така че най-доброто, което можете да направите, е да си кажете мнението. Да коментирате, да чуете чуждото мнение. И някъде в спора ще изплува решението. Пък дано вече то да устройва всички.