Политологът Емил Марков в коментар за Bulevard.bg относно бъдещето на БСП след конгреса на 7 май и избора на нов лидер

В навечерието на поредния конгрес на БСП обичайните заподозрени - политици и анализатори поставиха няколко важни въпроса: 

- Ще изчезне ли БСП като алтернатива на управлението (спрямо дадените ѝ от Алфа Рисърч 10%) 

- Ще се превърне ли в партия-джудже? 

- Има ли шанс "столетницата" да извърви своя път към времената от 2005 г., когато бе първа политическа сила? 

Предричането на бавна смърт не е утеха за никого предвид, че победата срещу ГЕРБ изглежда все по-невъзможна без формиране на силна демократична коалиция от партии или изгряването на нова фигура тип "месия-спасител", който да ни отърве от предишния.

Политологът Емил Марков

Маргинализацията на БСП

Всъщност БСП се намира в дупка, която сама изкопа чрез съмнителното си и непоследователно поведение в последните 10 години. 

Важен фактор е постоянното лутане - между засилена социална политика и икономическия неолиберализъм, между крайни русофобски позиции в управлението и засилени проруски акции в опозиция, между яростна конфронтация с ГЕРБ при Станишев и завоалирана подкрепа при Миков за решения като издигането на Цветан Цветанов за председател на вътрешната комисия. 

Напоследък виждаме и едно връщане към гръмки и кухи лозунги като "преодоляването на капитализма", които програмно може да върнат усещането за "лява" партия, но практиката говори друго и малцина ще ѝ повярват при липсата на ясни действия в Народното събрание и общините.

БСП продължава да стои в публичното пространство като грохнала старица в очакването на по-добри времена, но разочарованието от управляващите вече не се превръща автоматично в подкрепа за опозицията.

Виж още: Тоталната загуба на БСП - възможност за новите политически алтернативи вляво

Всъщност проблемите на БСП, противно на очакваното, не са непреодолими. Въпреки това те изискват голяма доза лична отговорност на ръководството и капка визионерство. Резултатите са ясни и поредната загуба на БСП от есента на миналата година говори, че сегашният курс ще доведе партията до променен статут - голяма лява партия, но същевременно партия-джудже и балансьор в Народното събрание. 

В общи линии партията е в тежка ситуация, наподобяваща разгрома от 1997 г. Рецептата на тогавашния нов лидер е в отваряне към други леви формации, синдикати, неправителствени организации и промяна на лицата, защото от провалени в лицето на избирателите политици не може да се очаква различен резултат. 

Въпреки козметичните промени в Изпълнителното бюро (тясното ръководство на партията) към днешна дата, лицата на водещи позиции в партията са общо взето същите отпреди 20 години и водената от тях вътрешнопартийна политика не води до оптимистични прогнози.

Светло бъдеще след конгреса? Трудно, но не и невъзможно

На този Конгрес за БСП се вижда светлина в тунела, ако осъзнае, че въпреки заявленията ѝ като единствена алтернатива, обществото вижда почти нулева опозиция на случващото се в държавата, и то дори не в нея, а сред опозиционната част на РБ - ДСБ и някои силни извънпарламентарни партии като "Движение 21", които обявиха търсенето на партньори за "общ фронт срещу мутрите и мафията".

БСП има нужда от ясни позиции и спиране на "сектантското мислене", отричащо всички останали политически сили, които опозиция на управлението. Идеята "търсим обединение, но всички трябва да ни се подчинят и да следват водещата роля на БСП" отдавна вече не е работеща и води до задълбочаваща самоизолация, засилена чрез другарска конфронтация и постоянно търсене на "врага с партиен билет". 

Постоянното разминаване между говоренето с клишета и "напудрени" политически програми, от една страна, и реалностите в действителност, от друга, обричат на пасивност ядрото на БСП и отклоняват разочарованата периферия в различни посоки - милеещите за Русия към "Атака", АБВ, СП "Български път" на председателя на русофилите Н. Малинов, Движение "Българска пролет" на Велизар Енчев и др., или проевропейско настроените към нови и утвърждаващи се партии като Движение 21" или други инициативи, оформящи се в центъра.

Проблемите на БСП не са в социалистическия или в социалнолибералния курс, а най-вече в нежеланието за осъзнаване на новите реалности като тази, че в следващите години ще се наложи да си партнира с други сили в левия спектър, които няма да имат казионния характер на минипартиите в коалицията "БСП-Лява България". 

А дали това осъзнаване ще вземе изражение, ще покаже както Конгресът на 7-8 май, така и подкрепата за кандидат за президент. А това, след многогодишната задушаваща в политически аспект доминация на ГЕРБ, може да е само ярка и отчетлива надпартийна фигура, която да не разпилява гласовете, да обедини анти-ГЕРБ вота и да победи на балотаж.