Ердоган и днес е най-могъщият човек в Турция. Но иска още повече власт. И очевидно забравя, че в такъв случай еднолично ще носи отговорност за всички провали в страната си, пише Петер Щурм в коментар за "ФАЦ"

Ако решим да анализираме ситуацията в Турция единствено в политоложката лаборатория, ще се натъкнем на един изключително интересен сценарий. Една страна, която е разкъсана по всички азимути, си позволява лукса да преобърне с главата надолу цялата си политическа система и авантюристично да връчи съдбата си в ръцете на един-единствен човек. Тази процедура се нарича за благозвучие "конституционна реформа", пише Петер Щурм в коментар за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг", цитиран от "Дойче веле".

Дори в нормални времена такива промени са силно проблематични - и то не само заради принципите на демокрацията. А днес времената не са нормални. Различни терористични групировки атакуват Турция, а включително и поради това икономиката на страната е в криза. Положението се влошава още повече заради целенасоченото изолиране на част от турския народ, което провежда правителството в Анкара.

Видео: Масов бой в турския парламент заради промените в конституцията

Тръпката на вождизма

Президентът Ердоган няма как да си затвори очите пред тази реалност. Но си остава негова тайна как смята да се справи еднолично с всички тези проблеми. Защото Ердоган се стреми тъкмо към еднолична власт - упорито и от много години насам. И вече успя да стане най-могъщият човек в страната. В същото време обаче в Турция нищо не отива към по-добро. Точно обратното дори: нещата се влошават. Дали Ердоган не признава поне пред себе си, че носи част от вината за случващото се? Или най-малкото - че не е в състояние да го промени?

Едва ли. За хора като Ердоган тръпката на вождизма е тъкмо в това, че формално не се отчитат пред никого. Всички вождове (а днес по света има немалко) винаги и с охота си затварят очите за рисковете. Но когато решенията се взимат единствено и само от тях, всички провали са също тяхна еднолична вина. И с течение на времето постепенно им свършват пешките, които могат да пожертват, за да отклонят вниманието от собствения си провал или поне от собственото си неумение.

Интервю: "Турция не може да бъде демократична държава в смисъла на Западна Европа"

Една малка надежда

Тъжно е, че турските парламентаристи се включиха в гигантския експеримент, наречен „създаване на вождистка държава”. Защото по този начин те са на път собственоръчно да се обезвластят. Остава ни една-единствена (вярно, твърде бегла) надежда: че ще бъде свикан референдум, на който народът все пак ще спре новата конституция. А в това време западните приятели на Турция ще продължат да следят случващото се в тази страна. С напрежение и твърде безпомощно.

Източник: "Дойче веле"/"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"