Ако тангото е танцът на страстта, то кизомбата е танцът на чувствеността

Кизомба. Един от най-бързо навлизащите танци не само в Европа, но и навсякъде по света. До преди няколко години африканските танци изобщо не бяха познати или се свързваха предимно със соло изпълнения, изпълнени с много подскачания. С популяризирането на кизомбата обаче нещата се промениха на 180 градуса. Често бива наричан африканско танго и с право, защото въпреки отчетливите движения на ханша, кизомбата има повече общо с тангото отколкото с който и да е латински танц. 

В България кизомба се преподава вече повече от 7 години, но едва през последните 3 години започна да набира сериозна скорост. Напоследък голяма част от салсеросите (хората, танцуващи салса) започнаха да се прехвърлят към африканските ритми. Този внезапен интерес към танца, близкият хват, както и женският стайлинг, включващ движения на ханша и бедрата, му спечелиха славата на "секс на дансинга". 

Съответно докато някои се отдръпват отвратени, други виждат начин да се възползват от партньора, с когото танцуват. Това обаче е една много голяма заблуда, защото кизомбата няма сексуална природа, тя е чувствен танц. Танц, в чиято основа е свързването с партньора, усещането на човека срещу теб, химията.  

В кизомбата кавалерът води дамата с тяло, не с ръце, както е в латино танците, затова и хвата е толкова близък. Връзката между двамата обаче е най-важна, защото когато той подаде сигнал, тя трябва да го усети и избере дали да го последва. 

Това е една игра, чиято цел е да извади хората от забързаното им роботизирано ежедневие и да им напомни да чувстват.

Именно затова кизомбата се танцува със затворени очи, при нея няма ЕГО, няма контрол, няма надиграване, себеизтъкване, конкуренция. Това е танцът на безвремието и пълнотата, подлагащ под въпрос границите на зоната ви на комфорт. 

Може би се чудите, ако е толкова чувствен този танц и е важна връзката с партньора... как тогава може да бъде танцуван с напълно непознати на парти (защото има кизомба партита, включително и в столицата, няколко пъти седмично). Ами, може. Затова и пиша:

Кизомбата изпитва зоната на комфорт, защото изисква да не се подхожда с предразсъдъци, да бъдат забравени стереотипите и да бъдете готови да отворите и споделите част от себе си.

Може би вече звучи като медитация и може би до голяма степен всеки танц може да бъде определен като медитация на дансинга, защото най-важното е да НЕ мислите. 

Кизомбата има променящ се ритъм, може да бъде наистина бавна, но може да бъде и бърза. Може да танцувате из целия дансинг, правейки различни фигури и разнообразни зиг-загообразни стъпки, а може и почти да не мръднете от мястото си, правейки минимални движения. Зависи от кавалера - как ще поведе и как усеща музиката. Зависи и от дамата, дали ще бъде склонна да се довери и да го последва. Кизомбата е огледало, минималното движение на кавалера се отразява от дамата. Ако това се случва, то танцът е завършен и е постигнал своята цел - създаването на пълнота. 

Последното видео излезе съвсем скоро и е на българските учители - Гаро Узунян и Анелия Янкова. От години в танцовите среди Узунян е известен като „бащата на кизомбата”, защото именно той е човекът, който пръв донася духа на африканския танц в страната. Начинът му на преподаване е изключителен с това, че кара хората не да запаметяват стъпки и фигури, а да усещат партньора си; учи ги да водят и да следват, да се доверяват и да НЕ мислят. Този месец в школата на Гаро Casa de Baile в Пловдив стартира нова група за начинаещи.

В кизомбата индивидуализмът отстъпва място на единството с музиката и партньора