Промените не стават сами, а трябва да идват от гражданското общество

"Двама стари овчари си лежат на една поляна и си говорят. Изведнъж покрай тях преминава някаква вещица, яхнала метла, ама и вещицата, и метлата - проскубани, очукани... Все едно са видели по-добри времена за последно при Стамболов. Въобще картинка. Вещицата си отминала, а единият овчар въздъхнал:

- Еми, така е. Каквато ти държавата, такъв ти и Батманът."

Започвам с виц, защото този текст няма да е приятен, та поне в началото да има нещо относително забавно.

В неделя избирахме депутати за 43-то Народно събрание. Избирахме ги, след като миналата година скачахме по площади, викахме срещу цените на тока, срещу наглите олигарси, срещу още по-наглите депутати, които назначиха мафията за шеф на Националната сигурност... и след това се разочаровахме и се прибрахме да чакаме предното правителство да падне по някакъв начин.

И то падна. И след това ние отидохме на избори. А сега има масово мрънкане срещу резултатите, срещу купения вот, срещу излъганите обещания, които тепърва ще се проверява дали ще бъдат спазени, като по чудо... Мрънкаме. Цял ден.

Съжалявам, но вотът, колкото и да не ни се иска да го признаем, изразява изключително точно какво се случва всъщност в държавата. Включително корпоративния вот и купените гласове. Включително и тях.

Защото ние често забравяме, че преди всичко гласуването си е за самите нас, не толкова за депутатите. Защото ние би трябвало да изберем това, в което се припознаваме. Голяма част от населението действително се припознава в сума между 30 до 50 лв., просто защото има усещането, че тази сума поне временно ще промени живота им.

Икономическите сили са действителна част от обществото. Модерните феодали продължават да контролират обществените прояви на подчинените си или понякога на цели градове. Нима това не е изразител на обществено мнение? Подчинено, но обществено мнение.

Политиците ни били нагли, корумпирани и не им пукало за държавата. Е нали ние ги избираме! От хората трябва да дойде този порив за смяна на политиците с нови, не от друго място. Събират се на едно място много хора с подобни идеи, осъзнават какво правят, защо го правят и какви цели трябва да бъдат постигнати и започват да работят. Без работа няма как да се случат нещата. Не звучи просто. Сложно е, изисква време, търпение, пари, сили, нерви и здраве. Но така се прави, защото това е нормалният, демократичен начин. Нима не можем да го постигнем?

Нима искате да ми кажете, че няма 240 кадърни, способни, честни хора сред над 6 млн. души население? Знаем лафа, за месомелачката, която ще ги погълне, ако влязат в политиката, но действително ли е така? Или по-скоро не искаме да станем и сами да си изработим правото да имаме читави хора в парламента?

Защото е трудно да си свободен и да има мнение. Трудно е да четеш кампании, да се информираш, да участваш, да протестираш, да си активен, по-активен, най-активен гражданин. Така е. Никой не е излъгал, че ще е лесно. Но трудните неща носят удовлетворението. Видяхме докъде ни докара лесният път. До мрънкане.

Ако сами не си подредим нещата, не си изчистим двора, няма кой да го направи. От нас се изисква да си свършим работата и да свършим малко повече от нашата работа. Просто защото работа има за вършене много и все някой трябва да се заеме. Ако сме много, ще свърши бързо и успешно. 

Защото държавата може да е институциите на Република България, но самата България е народът. Народ от етнически българи, етнически роми, етнически турци, арменци, евреи, гърци, руснаци и какви ли още не люде, решили, че преди всичко се чувстват българи.

И ако не можем да се обединим, ако не можем да постигнем нещо общо и голямо, значи си заслужаваме всичко, което ни се случва. И е прав овчарят, каквато ти държавата, такъв ти е и Батманът.