Реформаторите и ББЦ са почти сигурни

Абсолютно сигурни участници в следващия парламент са ГЕРБ, БСП и ДПС, а почти сигурни - Реформаторският блок и България без цензура. Останалите три формации - Патриотичният фронт, АБВ и Атака са под риск, макар и в не висока степен, да изпаднат от разпределението на мандатите.

Това е един от изводите на изследването на социологическата агенци АФИС.

Изследването е актуално за периода 27-30 септември 2014 г. От АФИС са анкетирали 120 души, подбрани на случаен принцип. Коментарът на резултатите е на агенцията.

На първо място следва да се подчертае интересната интрига в дясно. Възходящото развитие на Реформаторския блок е прекратило нарастването на ГЕРБ. Независимо, че партията на Бойко Борисов запазва предимството си на първа политическа сила в електоралната група на ГЕРБ се наблюдава увеличен дял на колебаещи се избиратели.

БСП със сигурност ще удържи позицията си на втора политическа сила въпреки привидно късата дистанция между нея и ДПС. Голямата загадка си остава резултатът на следващите пет партии, чиято подкрепа по време на кампанията често варираше на приливи и отливи. Партиите от тази група може да поднесат изненада в изборния ден, категорични са от социологическата агенция.

Очертаващата се избирателна активност се движи в стойности, приблизително близки до активността на парламентарните избори през май миналата година. В началото на кампанията регистрирахме спад в интереса към предстоящите избори, но към края на кампанията се наблюдава връщане към изходните нива от 50-55% или 3,4-3,7 млн. души, съобщават от агенцията.

От тази гледна точка преизчислените в номинални гласове дялове на основните партии изглеждат по следния начин:

ГЕРБ - 1,150-1,200 хил. - 33,5%
БСП - 700-725 хил. - 20,7%
ДПС - 470-490 хил. - 13,7%
Реформаторски блок - 240-250 хил. - 7,2%
България без цензура - 220-230 хил. - 6,7%
Патриотичен фронт - 170-180 хил. - 5,2%
АБВ - 155-160 хил. - 4,6%
Атака - 150-155 хил. - 4,4%

Факторът, който може да промени описаната картина е задграничният вот, ако е в стойности над обичайните за парламентарни избори.

Данните свидетелстват за неравномерно разпределени нагласи за упражняване на правото на преференциалния вот както между основните партии, така и по региони. Сравнително по-изразена готовност за използване на преференциите декларират избирателите на Реформаторския блок, Патриотичния фронт и Атака. 

Докато първите две формации обаче са коалиции и в тях е налице логично съперничество между съставящите ги партии, високата нагласа за преференции по отношение на Атака е изненадваща. От друга страна това е вероятната причина за възходящото развитие на тази формация по време на кампанията, която за пореден път като че ли възкръсва от мъртвите.

При условие, че изборният резултат е приблизително идентичен с прогнозните данни разпределението на мандатите в следващия парламент ще изглежда по начина, представен на долната диаграма. Видно е, че ако това се случи, първо - формирането на мнозинство се очертава като трудна задача, второ - евентуалното мнозинство ще представлява най-малко тройна коалиция, освен ако не се стигне до коментирания напоследък "германски" вариант на широка коалиция между първите две политически сили. Картината би се променила съществено, ако комбинация от вътрешни и външни електорални събития и факти не намалят броя на парламентарно представените партии.

Единственият вариант, при който може да се постигне такова мнозинство е, ако в парламента се класират само три или четири формации, което обаче е изключително слабо вероятно, коментират от АФИС.