На този ден православната църква извършва поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен

След страданията и разпятието Христовият кръст се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. 

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Според народния обичай този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се започва гроздоберът.

Историята

Празникът е установен във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата църква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики - царица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.

Именно на 14 септември се вярва, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята разказва, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска дейност се изразявала в широка благотворителност на бедните и в построяване на много храмове.

В чест на победата на сина си Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска империя царица Елена решила да построи на Голготския хълм величествен храм - "Св. Възкресение Христово". Когато започнали да копаят основите, открили трите кръста - Христовия и на двамата разбойници.

И трите кръста много си приличали и кой е на Христа - не могли да определят. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало чудо: мъртвецът оживял и се изправил.

Тези, които придружавали царица Елена, прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказание станал средство за спасение. Кръстът станал символ и знаме на християните и с него те побеждавали всяко зло.

Оттогава всяка година на 14 септември Св. кръст се изнасял за поклонение и колкото болни потърсели Божията милост, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. кръст на три части: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част - в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била сложена в специална ракла, обкована със злато и сребро.

Виж още: Според народните поверия от Кръстовден започва есента