На български излиза провокативната му автобиографична книга "Нищо не губиш, печелиш всичко" (изд. "Изток-Запад")

Potius sero quam nunquam, сиреч "По-добре късно, отколкото никога". Изразът пасва идеално на разкаялия се грешник, който от просяк става принц, и то не защото внезапно получава просветление свише, докато по случайно съвпадение милиони наследство от току-що починалата му далечна леля се изливат в банковата му сметка - а защото е осъзнал, че без труд нищо добро не се постига и е успял да извоюва с пот на челото си всичко сам.

И ако си мислите, че подобни неща се случват само във филмите, младият американски бизнесмен Райън Блеър е живото доказателство, че от уличен гангстер и крадец на коли, който вилнее из улиците на Лос Анджелес с калашник в ръка, човек може да извърви дългия трънлив път до шефския стол на собствената си мултимилионна компания.

В провокативната си автобиографична книга "Нищо не губиш, печелиш всичко" (с подзаглавие "Моят път от уличен гангстер до предприемач мултимилионер") Блеър подробно описва своето детство, семейството, младежките си години и множеството премеждия, през които преминава, докато се утвърди като преуспяващ бизнесмен, създал компания за милиони долари.

Подобно на мнозина предприемачи, Райън Блеър няма бизнес образование,

но изострените му първични инстинкти за оцеляване, непреклонната му упоритост и преди всичко ценната нагласа "нищо не губиш" са неизменни негови спътници по пътя към върха.

След като баща му потъва в селенията на наркоманията и зарязва семейството си, Райън и майка му се местят в лош квартал, където младежът бързо попада в гангстерските среди. Щастливо стечение на обстоятелствата успява да го предпази - майка му се влюбва в преуспяващ предприемач, който взима младежа под крилото си.

Така едва 21-годишният Райън Блеър създава първата си компания - 24/7 Tech, а оттогава насам е създал и продал още няколко други фирми за десетки милиони долари.

Чрез споделения в книгата си опит, придобит на улицата, но и в джунглата на предприемачите, авторът показва как всеки може да започне и да развие успешен бизнес.

Първата крачка по този път може да започне с един негов цитат:

"Първо, искам да бъда честен. Миналото ми не е безупречно. Много е вероятно и вие да си имате своите травми и неприятни преживявания. Използвайте ги, за да ви тласнат към по-добри неща. Учете се от тях. Ако аз мога да го направя - да започна като уличен хлапак и да стана солиден гражданин, който се радва на финансов успех, - значи всеки може.

Второ, аз случих на хора, които проявиха готовност да ми бъдат наставници, да ми дадат втори шанс и да ми позволят да се докажа. Не бъдете прекалено горделиви и не отхвърляйте помощта. Това ще е един от най-важните аспекти в развитието на вашия бизнес и трябва да сте наясно с него още отрано."

Ето и един по-дълъг откъс от книгата, предоставен от изд. "Изток-Запад".

Лос Анджелес е град, прочут с един символ. Най-характерната емблема на моя квартал са белите букви, мяркащи се сред хълмовете между сградите, докато карате през Холивуд. Определящият символ на моя живот, също както на града, в който живея, е съставен от букви, буквите "Л" и "А", застъпващи се като в емблемата на "Доджърс", само че там, където "А"-то пресича "Л"-то, стои автомат "Калашников".

Живея в мезонет в една луксозна сграда в Холивуд, където всяка вечер, след като местните клубове затворят, неспирен поток от знаменитости се разлива из квартала за късни партита. Кой ли не се е отбивал у дома - от милионера Пол Алън до Джесика Бийл - и съответно

бърлогата ми е обзаведена така, че да отразява начина ми на живот

Вместо диван имам маса за билярд. Имам и колекция от редки произведения на изкуството и литературни творби, с които съм се сдобил през годините. Един от уникатите ми е картина с логото на Лос Анджелес/автомат "Калашников" на нея, която поръчах да ми нарисува модният дизайнер Брайдън Ландо по модела на една от най-популярните му тениски.

Тази картина символизира насилието, сред което съм израсъл, и ми напомня за времената, когато наистина ходех с калашник. Той беше най-ценното ми притежание в онези времена, когато бях неспокоен млад член на банда - той ме защитаваше при безредиците в Лос Анджелес и в престрелките между бандите. Сега

картината на стената ми струва колкото цял камион такива автомати

До картината стои заключена витрина, пълна с книги - първи издания на Наполеон Хил, Дейл Карнеги или на приятели като Джери Райс, Боуд Милър, треньора Дейл Браун, покойния Джон Удън, както и едно специално заглавие, което ми беше подарено от Боб Гъргън, световноизвестния предприемач и инвеститор, когато той купи компанията ми.

От вътрешната страна на корицата има посвещение: "Добре дошъл в семейството на "Блайт". С надеждата за плодотворно съвместно бъдеще, Боб Гъргън, август 2008 г."

На пръв поглед аз водя един страхотен, безметежен начин на живот. Но истината е, че никога не съм изкарвал лесен милион -

а съм изкарал доста милиони долари

Беше август 2008 г., същата дата като онази от посвещението в книгата, а аз бях на върха си. Току-що бях продал "Вайсалъс" и сделката, заедно с отложените плащания въз основа на печалбите през следващите няколко години, възлизаше на 120 млн. долара (или повече, ако се представехме по-добре от очакванията), а купувачът беше публична компания на име "Блайт", притежавана от семейство Гъргън.

Отпразнувах победата си в шоуто на Дони Дойч, по "Фокс Нюз", Ем Ес Ен Би Си и къде ли още не. Пощата ми беше залята от имейли и поздравления отвсякъде - като се почне от Уолстрийт и се стигне до махалата.

Бях направил нещо, което никой преди мен не беше правил в моя бранш:

договорихме се за десет пъти очакваните бъдещи приходи на база 2008 г. и осем пъти приходите през следващите три години. Никога досега толкова малка компания за директни продажби като нашата не беше купувана при толкова висока оценка, каквато получихме ние. Всъщност така постигнахме нещо по-добро, отколкото ако бяхме направили компанията публична.

Докато отивах към студиото на Дони Дойч, получих есемес от тогавашната си приятелка, която също беше на снимачната площадка - тя беше модел в "Сделка или не" по Ен Би Си. Съобщението гласеше просто: „Ще ставаш баща.“

Почти веднага след като успях да смеля факта, че ще ставам баща (бащинството е нещо сериозно за мен, като се има предвид, че моят биологичен баща беше непрокопсаник),

икономиката на САЩ влезе в мъртва спирала

След няколко кратки месеца, през декември 2008 г., икономическият съветник на президента обяви, че американската икономика е изпаднала в депресия. Съобщението беше придружено от доклад на Министерството на труда, че над 533 хил. американци са изгубили работата си през ноември 2008, а 1,9 млн. американци са се наредили сред безработните в рамките на календарната година. А аз очаквах първото си дете.