Един коментар на Руслан Трад за Ислямската държава в Ирак и Левант

От месец насам Ирак се тресе из основи. На фона на гражданската война в Сирия и ставащото в страни като Египет, вниманието беше съсредоточено встрани от Багдад. Мнозина анализатори считаха, че положението в Ирак е стабилно след изтеглянето на американските войници, че най-лошото е отминало. Международната общност, обаче, винаги е знаела докъде ще се стигне след години на лошо управление, религиозни и социални вражди, както и корупция на ужасяващо ниво.

Едва месец след като президентът на САЩ Барак Обама приветства изборите в Ирак, като предвестник на "мирно, обединено и проспериращо бъдеще", страната отново е на границата на гражданската война. След като радикалите от Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) пометоха всичко по пътя си от северния град Мосул почти до предградията на столицата Багдад, отново се дочуват призиви за военна намеса.

Американски анализатор се изказа, че Щатите имали отговорност към "тези, чиято демокрация са създали." Този покровителствен тон и арогантно отношение се конкурират само с факта, че са напълно откъснати от реалността и онова, което става през последните години в Ирак.

Иракската демокрация е класирана на 113-то място от 167, а нейното правителство е седмото най-корумпирано в света. Факт е, че правителството на сегашния премиер Нури ал Малики е неспособно да предостави на своите граждани основни услуги като водоснабдяване, храни, електричество. Властите в Багдад редовна са свързвани за последните 8 години със случаи на изнасилвания, мъчения и убийства в затвори, чието съществуване се осъществяваше с помощта на Щатите. Определено във Вашингтон знаят добре цената на ролята си в днешната игра, разиграваща се в Ирак.

Надигането на Ислямска държава в Ирак и Сирия беше предшествано от сунитското недоволство в няколко провинции срещу правителството на доминирания от шиити кабинет на Нури ал Малики. Историята стига още до времето на Саддам Хюсеин, който покровителстваше своята общност – сунитите – за сметка на останалите.

След американската инвазия през 2003 година, САЩ предоставиха възможност на шиитската общност да си върне позиции и не след дълго не само, че правителството не е станало по-демократично и зряло, но и следва същия принцип на фаворизиране от миналото. Подкрепата от страна на съседен Иран също си казва думата. Възникналите редица обвинения срещу водачи на сунитската общност в Ирак често граничат с чиста репресия на основата на религиозна принадлежност и предполагаеми връзки със свалената партия на Саддам, Баас. През последните 8 години тези акции зачестиха в провинции като Анбар, съседна на Сирия, и градовете Фалуджа и Мосул, населени главно със сунити.

През 2012 и 2013 година имаше редица протести в провинция Анбар, както и в самия Багдад, които изискваха сунитите да бъдат включени във вземането на решения относно бъдещето на Ирак, а не да бъдат игнорирани и преследвани. Отговорът на властите бяха още репресии. В тази обстановка на нагнетяване и агресия, израстването на ИДИС от малък клон на Ал Кайда до водеща организация в района, беше предрешено.

Впрочем, Абу Бакр ал Багдади, водачът на ИДИС, беше познат от години с участието си в акции на Ал Кайда в Ирак. Корупцията и липсата на лоялност у правителствените войници допълни тежката картина, която даде възможност на бойците на ИДИС да завземат първо Мосул, а след това и Тикрит – родният град на Саддам.

Малко след началото на кризата около ИДИС и падането на Мосул, опозиционни партии предложиха на Нури ал Малики да бъде съставено правителство на националното единство. Последва отказ, който принуди мнозина депутати да бойкотират парламента. Сред желаещите правителство на националното единство са и кюрдите, които най-вероятно след отказа ще предприемат стъпки към обявяване на независимост в най-северните части на Ирак.

Зад днешната ситуация в Ирак стоят чисто политически и икономически интереси. Разбира се, религиозният елемент присъства, но само подклаждан като различие между групите, за да може да има постоянно напрежение. Нежеланието за преговори от страна на правителството единствено нагнетява обстановката, която сякаш подсказа по-късното обявяване на "Ислямска държава", "Халифат" от Абу Бакр ал Багдади в териториите, подвластни на ИДИС. Слагането на кавички около думата халифат е единствено защото титлата халиф се дава, не се взима.

Но в очите на радикалите от ИДИС подобни подробности не са от значение. Те изпълняват целите си и то успешно. Превръщат се в опасност за целия Близък изток, като териториите им вече обхващат над хиляда километра между Ирак и Сирия, богати на петрол и ядосано на централните власти население. Гневът от пропадането на системата и съществуването на социално неравенство са най-добрата почва за възникване на симпатии към печеливши на бойното поле организации като ИДИС.

Отказът на управляващите да видят истинския проблем и да се предприемат стъпки към приключване на разделението, може да доведе единствено до влошаване на сегашната ситуация, която вече излиза извън границите на Ирак и Сирия, достигайки границите на Саудитска Арабия и Йордания.

За повече текстове от Руслан Трад по темата, прегледайте и блога му - Intidar Blog