Онези страховити места, които все пак туристите обичат да посещават

Най-древната човешка емоция е страхът. Страхът е това, което ни прави слаби, което намира пукнатините в душите ни и ни кара да усещаме, че губим контрол над нещата. И хората обичат страха. Звучи парадоксално, но страхът е емоция, която хората ценят и за която си плащат дори. Погледнете цялата индустрия на ужасите - филми, книги, музика... и места. Има множество шокиращи, стряскащи, плашещи и дори ужасяващи места, които привличат хиляди туристи годишно.

Ето и 10 от най-страшните места на света, които въпреки всичко привличат посетители:

Вратата към Ада в Туркменистан

Вратата към Ада се намира близо до туркменистанското село Дарваза в пустинята Каракум. През 1971 г. екип съветски изследователи пробива земята там, за да започне извличане на природен газ. Оказва се обаче, че там има голяма пещера с 25 м дълбочина и диаметър от около 60-70 м, която се уголемява от постоянно излизащия природен газ. Горящият газ пък дава на хората причина да нарекат мястото "Врата към Ада".

Най-подходящото време човек да тази забележителност е през нощта. Тогава пламъците контрастират на черния кратер, показвайки една невероятна гледка. Имайте предвид обаче, че жегата е толкова голяма, че ще можете да издържите едва няколко минути край Вратата към Ада.

Островът на куклите в Мексико

Това е едно от най-бруталните и откровено плашещи места на света. Мрачната история на острова води началото си от фермера дон Хулиан Сантана, който през 1950 г. намира трупа на удавено момиченце. Духът на момиченцето започва да го преследва и за да се спаси от нея, мъжът окачва кукла на едно дърво. Очевидно само с една кукла не е можело да се спаси от жестокия дух, тъй като връзването на кукли по клоните на дървета се превръща в мания за човека.

До смъртта си през 2001 г. той е успял да събере повече от 1500 кукли, които висят обесени на дърветата около дома на злополучния фермер. Според някои Сантана е получил инфаркт, а според други е бил намерен удавен, досущ като момиченцето.

В момента островът е собственост на братовчеда на Сантана - Анастасио. Той превръща мястото в туристическа дестинация, където хората идват да видят зловещата гледка на обесените, оцъклени кукли (и най-вероятно да загубят съня си за поне месец).

Парижките катакомби

Макар да не са точно катакомби, поне не в точния смисъл на думата, а подземни кариери за добиване на различни материали, които впоследствие са били използвани за складиране на костите на мъртъвците на Париж.

И в случая не костите, черепите и усещането за смърт са толкова страшни, колкото множеството легенди за бродещи духове, заговори и тайни убийства, при които за жертвата не се чува и дума повече. Но все пак скелетите на над 6 млн. мъртъвци спомагат мястото да е, меко казано, страшно.

Хълмът на кръстовете в Литва

Хълмът на кръстовете е свято място за католическите поклонници, където те оставят кръстове и статуи на Христос или на Дева Мария. Предполагаемото начало на поставянето им на хълма е след въстанието на поляци и литовци срещу Руската империя от 1831 г.

За повече от век поклонниците на католицизма са донесли десетки хиляди кръстове, разпятия, статуи на Дева Мария и много други. Макар и свято, това място е дълбоко стряскащо и притеснително. Когато видиш толкова разпятия на едно място, в усещането има нещо наподобяващо онзи остров с куклите.

Хотел "Стенли" в Колорадо, САЩ

Когато Стивън Кинг пише "Сиянието", той е вдъхновен от един истински хотел - хотел "Стенли" в Истес Парк, Колорадо, САЩ. Посетителите на хотела свидетелстват за сериозна паранормална активност. Предвижвания на предмети, без някой да ги мести, странни "явления" се появяват върху снимките, пиано, което свири само и т.н.

Една от легендите е, че Фрийлан О. Стенли, построил хотела, или сестра му Шансонета Стенли все още обитават като духове мястото.

Чернобил в Украйна

Хайде сега да си поиграем на лесни въпроси. Ако ви се налага да избирате къде да попаднете, дали в някое обитавано от духове място, или в Чернобил, където радиацията още е твърде висока, за да се живее, къде бихте избрали? Духовете ще ги ядем на закуска, обед и вечеря, само и само да не попадаме в онова наистина мъртво място.

Аварията в ядрената централа през 1986 г. носи пряката смърт на 31 души и непряко нанася поражения, които са толкова големи, че не могат да бъдат измерени, големи вълни от имигранти и широко разпространение на раковите заболявания. Чернобил определено е място, къдего не искаме да попадаме, но след години, когато радиацията спадне, е вероятно това да стане гореща туристическа дестинация за любителите на страховитите усещания.

Дяволското игрище за голф в Долината на смъртта в САЩ

Представете си място, от което лъха на смърт. Дяволското игрище за голф в Долината на смъртта представлява обширна област от засъхнала в причудливи остри форми солена тиня. Говори се, че единственият, който може да хареса това място, е дяволът, затова и е наречено така. И въпреки това има туристи, които си плащат, за да видят как е там.

Фермата за тела в Ноксвил, щата Тенеси

Това, което звучи като нискобюджетен хорор за извратен сериен убиец, всъщност представлява площадката на едно от най-полезните за медицината и правото проучвания - на университета в Тенеси, изследващо скоростта на разлагане на човешкото тяло и животните. На площ от около 10 декара, оградена с масивна ограда и бодлива тел, са разпръснати множество органи, телесни части или цели тела, поставени в различни пози, за да се следи как се разлагат. Над 100 трупа се даряват всяка година.

Аокигахара - гората на самоубийците в Япония

Това е второто място на света по брой самоубийства след моста Голдън Гейт в Сан Франциско. Гората в подножието на планината Фуджи, всяка година привлича десетки люде, желаещи да сложат край на живота си. Дали е от връзката с демоните от японската митология, която се приписва на гората, или от някакво странно магнитно поле, никой не знае.

Из Аокигахара има накачени табели, които би трябвало да попречат на потенциалните самоубийци, а всяка година доброволчески групи се включват в т.нар. "годишен лов на тела", в който се издирват труповете на самоубийците. Легендата разказва, че през XIX век семействата изоставяли своите възрастни роднини там, за да умрат. Другото болезнено плашещо нещо е неестествената тишина в тази гора.

Костницата в Седлец, Полша

Костници по света има много и почти всички представляват някакъв вид туристическа атракция. Въпреки това малкият параклис близо до Кутна Хора, съдържащ скелетите на около 40 хил. души, може да бъде повече от шокиращ и впечатляващ. За разлика от повечето костници, където тленните останки са складирани и подредени на рафтове, тук те се ползват за украса на храма. Шокиращо е някак да видиш полилей от човешки кости и стени, украсени с черепи.

Историята разказва, че през 1278 г. игуменът на Седлец донесъл от Йерусалим нещо от гробницата на Иисус. Оттогава множество католици от цяла Европа изявили желание да бъдат погребани в гробището на църквата. Когато през XVI век вместимостта му се изчерпала, персоналът на храма изкопал всички кости, които по нареждане на местните васали били превърнати в украса.

Източник: Bulevard.bg