Имен ден празнуват Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Енчо, Еньо, Янаки, Яни, Янислав, Яна, Янина, Яница, Янка, Янко, Янчо

Еньовден е български народен празник, който се отбелязва на 24 юни. На същата дата православната църква почита рождението на св. Йоан Кръстител и често обредите и традициите на двата празника се преплитат. В дните около Еньовден през последните години се провеждаше и фестивал на дивите цветя в Родопите.

В различните географски области името се произнася по различен начин: в шопския край името на празника е Яневден, в Струга - Иванден, в Охрид - Ивъндън, във Великотърновско - Иван бильобер, или Драгийка.

Празникът съвпада с лятното слънцестоене, затова много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата.

Какви са обичаите на този ден

Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта.

Виж още: Кои билки са забранени за събиране у нас

Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име". От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. 

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на онзи, комуто е наречена.

Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома

и през годината ги използват за лек - например кадят болните с тях или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва с лечебна цел.

Докато билките, които се берат на Гергьовден, се използват за лекуване на добитъка, с еньовденските билки се лекуват хората. С тях според народните вярвания се церят бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

В Южна България на този ден се изпълнява обичаят "Еньова буля"

Всички девойки в предбрачна възраст наливат от вечерта "мълчана вода" ( т.е. налята мълчешком) и, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче, в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, докато пеят обредните песни за празника. 

Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". 

Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването / гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен. Момиченцето, наречено Еньова буля, бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат

за какъв ерген ще се омъжи момата

Ладуването се прави предимно от момите в различни дни на годината - най-вече на Васильовден (Нова година по стар стил - 14 януари), Гергьовден (6 май), Еньовден (24 юни) и някои други празници.

Именици: Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Енчо, Еньо, Янаки, Яни, Янислав, Яна, Янина, Яница, Янка, Янко, Янчо.

Източник: Bulevard.bg