Любимите спомени за отминалото детство

На всеки се е случвало да отвори случайно албума със снимките от детството и да изпадне в леко носталгично състояние. Припомняйки си детството, ние извикваме най-приятните спомени от този период. Ето и някои от тях.

Вкусът на домашната лютеница
Ако детството има вкус, то това ще е вкусът на домашна лютеница. Независимо дали си гледал как баба ти я приготвя в голяма тава на село или просто как майка ти ти маже филия, точно преди да изхвърчиш навън да играеш с останалите деца от махалата, вкусът е на нещо мило. И за съжаление никога няма да можем да повторим това усещане на свобода, щастие и детство, които една филия с лютеница (и малко сирене) може да донесе.

Игрите
Програмата на дете от миналия век за който и да е летен ден. Сутрин 9.00 - събуждане. 9.30 - детски филми по телевизора или директно игра навън. Ако е имало някаква анимация, 10:30 - игра навън 12.00 (евентуално 12.30) - обяд. 13.00 - 15.00 - обедна почивка (ако успееш да се измъкнеш - игра навън). 15.00 (или при по-строги родители 16.00) - игра навън. 17.00 - момчетата се събират за футбол. 19.00 - вечеря, провикващи се майки и баби, които привикват децата да се приберат, за да приемат солидно количество манджа. При някои дечурлига този срок се отлага до когато се приберат (около 22.00). 22.00 - сън. Може, разбира се, и да има някакви отклонения, но игрите в детството представляваха най-голямото удоволствие, което въобще човек може да си достави. Гоненица, стражари и апаши, жумянка/миженка, криеница, мач. Самото усещане от това да бягаш, да се потиш и да се смееш. Ако си момченце да псуваш с думи, които не разбираш, правейки се на голямата работа. Въобще всички отвеяни детски игри с колички, кукли, войничета и т.н. Въображението на децата няма край и игрите само му дават крила - истинската рецепта за креативни хора.

Анимациите и детските филми
"Аз пък ще сформирам главата" и "В рейнджър превърни ме" бяха две от най-повтаряните реплики от моето детство. Множеството анимационни и детски филми бяха влезли толкова дълбоко в ежедневието ни, бяха станали част от игрите, тема за рисунките и като цяло - част от нас. Събота и неделя сутрин бяха запазени за анимациите на Дисни, петък следобед за "Часът на Уорнър". "Милион и едно желания" пък беше с ранг на национален празник.

Виж още: Какво всеки родител трябва да даде на детето си

Приказка за лека нощ
Вече вечер и малкото създание трябва да си ляга. След серия протести, упорито подминавани от родителското тяло, зъбите са вече измити и детето се мушва под завивките, очаквайки другата страна да изпълни своята част от сделката - приказка. Да живеят всичките трансформирани за деца истории на Братя Грим, приказките на Андерсен, народните приказки, разказите за крал Артур, книгите на Астрид Линдгрен, "Приключенията на Лукчо", легендите за Робин Худ и въобще всичко, което сме чули преди да заспим вечер. Приказките за лека нощ са един от най-ценните подаръци, които един родител може да направи на детето си.

Отвеяните детски разговори
Това са онези моменти, в които сме си почивали от игрите и сме си говорили с приятелите от махалата. За анимации, за филми, за войници, за известни личности, за машини (нещо, което ни изглеждаше божествено). Коя ли групичка деца не си е разказвала страшни истории по тъмно. Особен пък беше моментът да се викат духове, когато в душата ти са се сгушили очакване, страх и любопитство. Може като пораснем да не си спомняме за какво сме си говорили, но винаги ще помним онова дребно удоволствие от самите разговори. 

Пакостите
Във всяко малко дете живее един разбойник, революционер и борец за свобода срещу родителската тирания, която, разбира се, се изразява в множество правила от сорта на "не пипай това", "не ходи еди къде си", "не късай цветята" и т.н. Рано или късно този революционер се появява иззад маската на доброто дете и чупи вазата, рита топката в цветята, щипе другарчетата, бяга там, където не му е позволено и много други, далеч по-екстремални пакости. Усещането, че си прекрачил линията, победил си и си свободен (поне докато не дойде наказанието и седалищният ти апарат не запари)... детство.

Следобедния сън
Още не можем да си простим, че като малки отказвахме да спим следобеден сън. Ако можехме само сега да си наваксаме...

Източник: Bulevard.bg