Откъс от книгата на британската журналистка Роуз Шапиро "Как алтернативната медицина ни баламосва", на български от изд. "Изток-Запад"

Роуз Шапиро, която списва рубрики във в. "Индипендънт", "Обзървър" и "Гардиън", списанията Time Out, Good Housekeeping и Health Service Journal, е взела на прицел алтернативната медицина, провокирана от постоянно нарастващия интерес към нея.

В книгата си "Как алтернативната медицина ни баламосва" (Suckers: How Alternative Medicine Makes Fools of Us All) британската журналистка проследява и описва примери как излагаме здравето си на риск, защото често алтернативната медицина не просто не помага, но и ни вреди, възпрепятствайки навременното лечение на по-тежки заболявания.

Шапиро се позовава на научни изследвания, според които в по-голямата си част алтернативната медицина е неефективна и не само скъсява живота на хората, страдащи от сериозни заболявания, но и трупа купища пари на техен гръб. (Само британците харчат годишно по 4,5 млрд. лири за подобни илачи.)

Авторката засяга болезнена, но изключително важна тема, с която напоследък нашумя и нейният колега - британският журналист д-р Бен Голдейкър. Както отбелязва той в скандалната си книга "Псевдонауката": "Ние сме вманиачени по здравето - половината публикации на научни теми в медиите са медицински - и непрекъснато сме бомбардирани от научнозвучащи твърдения и истории. Но получаваме информацията си от хора, които многократно са се показвали неспособни да четат, интерпретират и свидетелстват надеждно за научните доказателства. Днес учените и лекарите се оказват числено и оръжейно превъзхождани от огромни армии индивиди, които се чувстват в правото си да се произнасят по фактологически въпроси... без да са си направили труда да придобият основни познания по темата."

Предлагаме ви откъс от книгата на Роуз Шапиро, предоставен от изд. "Изток-Запад":

История на хомеопатията

Когато Самуел Ханеман станал лекар в Германия в края на XVIII в., медицината все още се основавала на модела с четирите хумора - кръв, черна жлъчка, жълта жлъчка и флегма. Лекарите се опитвали да възстановят хуморалния баланс посредством редица жестоки и изтощителни практики, които често причинявали повече вреда, отколкото полза, и включвали кръвопускане, вендузи, пиявици, разслабително или даване на медикаменти, направени от живак или арсен.

Ханеман отхвърлил идеята за четирите хумора и на нейно място, вдъхновен от работата си като преводач на древни текстове на немски, развил убеждението, че болестта се причинява от разстройване на телесната vis vitalis, или жизнена сила. Заболяването представлявало т.нар. от него "динамични дисхармонии на нашето съществуване и природата". Той отхвърлил и травмиращите лечения на своята епоха и потърсил по-щадяща форма на медицина.

Подобно на повечето лекари отпреди разработването на микробната теория, Ханеман смятал, че болести като вариола или морбили се предавали посредством "миазма" - сила, подобна на магнетизма. Той обяснявал, че заразяването ставало по невидим начин, от разстояние, "с не повече пренос на някакви материални частици от човек към човек, отколкото при магнита и стоманената стрелка. Едно специфично, призрачно въздействие предава вариолата или морбилито на намиращото се наблизо дете, също както магнитът предава магнитната сила на стрелката".

Ханеман смятал, че всички хронични заболявания са резултат от

миазми, най-разпространената сред които той нарича "псора", проявление на потиснат сърбеж. "Тази псора е единствената истинска и изначална причина, която предизвиква всички останали безчетни форми на болестите, които, под имена като нервна слабост, истерия, хипохондрия, безумие, меланхолия, идиотизъм, лудост, епилепсия и всевъзможни гърчове, омекване на костите, или рахит, сколиоза и кифоза, кариес, рак, фунгус хематодес, подагра, жълтеница и цианоза, водянка, гастралгия, епистаксис, хемоптиза, астма и гноене на белите дробове, мегрим (мигрена), глухота, катаракта и амавроза, парализа, загуба на усет, най-различни болки и т.н., се появяват в нашата патология като множество своеобразни, отличаващи се и независими заболявания."

Другите две принципни миазми в Ханемановата теория са сифилисът и сикозата (гонорея). Тези идеи все още се поддържат от съвременните хомеопати. Според д-р Манеш Бхатия, водещ хомеопат и редактор на интернет списанието "Хомеопатия за всички" (Homeopathy 4 Everyone), псората е "истинската изначална причина и източник на безброй форми на болестите. Тя е майката на всички болести и поне 7/8 от всички хронични заболявания произлизат от нея, като останалата 1/8 произлизат от сифилиса или сикозата. Лечението е възможно само чрез съответното противомиазмено третиране", под което има предвид хомеопатия.

Основната хомеопатична доктрина за simila similibus curentur

(подобното лекува подобно), или онова, което Ханеман нарича "закона за подобните", изглежда му е хрумнала през 1790-а, когато бил на 44 години. Сходна идея е била изказвана от древния грък Хипократ и от Парацелз през Средновековието. А "доктрината за подписите", според която болестите се лекували с растения или вещества, които приличат на самите тях - белите петнисти листа на медуницата за белодробни заболявания например, - е друг философски предтеча на хомеопатията.

В края на XVIII в. хининовата кора, която съдържа хинин, била препоръчваното средство срещу малария. Ханеман искал да разбере как действа тя и забелязал, че приемът на хининова кора поражда в здрав човек симптоми, подобни на маларийните. Той се заел да изследва този ефект, като взел сам лекарството и усетил, освен другото, нарушения на сърдечния ритъм, треска и жажда - добре известни симптоми на малария. Съвременните изследвания предполагат, че Ханеман

може да е бил алергичен към хинин,

тъй като в подробните му описания се казва, че е взел само 4 грама хинин на прах, съдържащ съвсем миниатюрно количество от съставката, която проучвал. Реакцията му е била много необичайна, което накарало един скептик да каже: "Може да се заключи, че Ханеман е страдал от свръхчувствителност към хинина. Ако е така, това значи, че фундаменталната доктрина на хомеопатията се основава на една патологична особеност на основателя й."

Тъй или иначе, въз основа на "закона за подобните" Ханеман продължил по-нататък и направил мащабно обобщение, резултат от единствения си експеримент с хинина: че симптомите на болестта могат да бъдат прогонени от тялото с помощта на веществото, което причинява същите тези симптоми при здрав човек. Той смятал, че този процес стимулира способността на тялото за самолечение.

Това било в отявлено противоречие с преобладаващото схващане, че симптомите на болестта трябва да бъдат силово потискани или неутрализирани. Самуел Ханеман отхвърлил тази идея и я нарекъл алопатия - от гръцкото "алиос", което означава друг или противоположен.

Ханеман, заедно с група последователи, продължил да експериментира с хомеопатичната идея, като вземал редица природни вещества - често пъти отрови като арсена и стрихнина - и описвал подробно техните въздействия. Той нарекъл тези експерименти "изпитания" и изпитанията си остават

базата на хомеопатичните лекарства и днес

Здрав човек взема всяко от различните вещества в течение на някакъв период, от дни до месеци, като записва старателно всяко следващо физическо, умствено или емоционално събитие и преживяване, както се е случило, минута по минута.

Едно неотдавнашно описание на изпитания на argentum sulphuricum* например включва отчет, че "трошащите се чаши в кафенето не ме смущават" и "докато се приготвям за работа, носът ми изглежда по-голям". Физическите симптоми включват "зъбите ме болят след като ям супа" и "горещо ми е, но не съм трескав(а) и имам чувството, че потта се опитва да излезе, но не се потя".

Тези подробни описания често са противоречиви, като за едно и също вещество се казва, че предизвиква както даден симптом, така и неговата противоположност. Така че изпитанието на лекарството veratrum album** може да съобщава за появата както на диария, така и на констипация, на sulphur*** - и за прекомерен апетит, и за липсата на желание за ядене, на silicea**** - за мисловна нагласа, която понякога е отстъпчива, понякога инатлива и т.н.

Тези противоположни реакции са обяснени от съвременния хомеопат Георгос Витулкас като "характерно проявление на действието на защитния механизъм и следователно трябва да им бъде отдавано равностойно значение". Скептикът Джей Шелтън в своята книга "Хомеопатията - как действа наистина тя" (Homeopathy: How It Really Works)

не приема това обяснение:

"Ако едно лекарство може да предизвиква или лекува противоположни симптоми, това е толкова забележително, че човек е склонен да потърси други обяснения. През месеците на изпитанието не би било изненадващо някои от изпитателите да усетят противоположни симптоми поради естествени причини: да се почувстват енергични или уморени, да имат диария или констипация, да се чувстват радостни или тъжни, да имат сух или течащ нос. Не е необходимо лекарство, за да се появят тези симптоми."

От времето на Ханеман насам са били изобретени и други, още по-спорни (дори и сред хомеопатите) изпитващи методи. Един такъв метод е "изпитанието чрез медитация", при което веществото не се взема орално, а изпитателите медитират заедно за веществото и споделят преживяванията си. Друг подобен метод е "изпитанието чрез сън", при който веществото се взема от група хора едновременно и се записват сънищата им през следващите нощи.

Тези методи на изпитване са свързани със създаването на нови лекарства, основани на по- абстрактни субстанции, известни като "неизмеряеми", за които не е нужно да се основават на някакво съществуващо вещество. Създадените в последно време лекарства съдържат слънчева светлина и електричество (и двете някак си "уловени" в алкохол), а има и такива, които впрягат в действие лечебните сили на "гръмотевичната буря" и "Берлинската стена". За последното от тях се твърди, че помага при лечението на

мономания - прекалената или маниакална встрастеност в една идея

Всички лекарства, които се появяват в съвременната хомеопатична "Материя медика" (справочника по хомеопатични терапии и техните ефекти) са придружени от датата на изпитанието си, като за много от тях е записано, че са изпитани в началото на XIX в. Има общо над 2000 лекарства, но само около 500 от тях са в редовна употреба. Лекарствата могат да бъдат извлечени от растения, животни, химикали или минерали.

Изпитанията показват, че беладоната например предизвиква делириум и халюцинации, така че според повелите на Ханемановия закон за подобните тя може да е подходящо лечебно средство за заболяване с такива симптоми.

Предвид токсичната природа на много от Ханемановите лекарства в стил "подобното лекува подобно", отначало неговите сътрудници в изследванията и пациентите му често били смущавани от сериозни и неприятни странични ефекти. Това го насочило към по-нататъшно експериментиране с

още по-голямо разреждане на лекарството

Нищо чудно, че колкото повече го разреждал, толкова по-малко ставали неприятните ефекти и толкова по-доволни били всички. А освен че страдали от по-малко свързани с лечението проблеми, доста от пациентите показвали подобрение, както често става с болните хора.

Това обаче в крайна сметка навело Ханеман на заключението, че самият акт на разреждане е увеличил терапевтичния ефект на лекарството. По-малкото несъмнено трябва да е по-много - идея, намерила израз в "закона за безкрайно малкото".

* Фразата съдържа лат. дума "сребро" и някаква производна на думата "сяра". В официалната химическа класификация няма съединение с такова название.

** Бяла чемерика

*** Сяра

**** Нещо, свързано със силиций