Под това мото, обединило над 120 събития, се отбелязва четвърт век от началото на демократичните промени у нас

Основната цел на "25 години свободна България" е да застанем на страната на истината - къде сме, откъде тръгнахме, къде искаме да отидем, заяви президентът Росен Плевнелиев. Той е патрон на инициативата и даде официалното й начало заедно с Петър Стоянов, държавен глава през 1997-2002 г.,

Откриването се състоя в Гербовата зала на "Дондуков" 2 в присъствието на личности от инициативния комитет, организирал над 120 прояви в рамките на кампанията. (Календар на събитията - на 25freebg.com). В състава му са дисиденти, политици, интелектуалци, анализатори, журналисти. Съпредседатели са първият демократично избран президент д-р Желю Желев, заемал поста през 1990-97 г., и Тодор Кавалджиев, вицепрезидентът в периода 1997-2002 г.

Независимо дали гледаме към миналото, или към бъдещето, за да имаме здрави фундаменти, трябва да можем да си дадем реална сметка за комунизма, фашизма и демокрацията, заяви още Плевнелиев.

Той обясни, че целта на инициативата е да достигне до най-широк кръг от обществото ни, като с особено внимание се очакват мненията на младите хора - онези, които не помнят промяната или дори изобщо не са били родени през 1989-а, но ще стават все по-активни граждани от днес нататък.

Сред събитията под мотото "25 години свободна България" са международна конференция, открити уроци, семинари, изложби, прожекции на документални и игрални филми, съвместни прояви с Полския, Чешкия и Унгарския културен институт.

"Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е първият в цикъла полски и български филми, които се прожектират в рамките на инициативата на 7, 9, 14, 16, 21 и 23 октомври от 18,30 ч. в Полския институт в София

Плевнелиев бе категоричен, че не трябва да се градят фалшиви мостове към бъдещето, стъпили върху погрешна интерпретация на миналото. Единството ни като нация е изградено на глинени крака, ако не се корени в съгласие за това кое е добро, правилно и полезно за обществото, предупреди държавният глава.

Виж още: "Не народът трябва да се яви на поправителен, а политиците!"

Според него през последните 25 години българското общество е взимало правилните решения в най-големите изпитания и най-тежките моменти. Избрахме мирен преход, а не гражданската война, в която се въвлякоха наши съседи, припомни той.

В годините на прехода страната ни има редица постижения, изтъкна още Плевнелиев и даде пример с членството на България в НАТО, в Европейския съюз, както и свободата, която обществото ни е получило, да заявява позициите си, да пътува, да определя съдбата си.

По думите му всичко това нямаше да бъде възможно в сивия свят на комунистическа България, където всички бяхме равни, защото бяхме еднакво бедни, и никой не беше свободен.

България имаше своето първо съпротивително движение срещу комунизма и това е факт, с който трябва да се гордеем, въпреки че той е унизително премълчаван в страниците на българската история, заяви от своя страна Петър Стоянов.

Сред всички източноевропейски нации, ние като че ли най-лесно попадаме в лапите на ловките манипулатори на историята, които съумяват да представят по някакъв начин прехода като една лоша версия на всичко онова, което се е случило в света днес, посочи бившият държавен глава.

Реформите нямат свършване и няма лягане по гръб, допълни той, след като Плевнелиев заяви, че от гледна точка на необратимостта на демократичните процеси у нас преходът е приключил - но реформите и укрепването на демократичността трябва да продължат.

Междувременно германската столица също се готви да отбележи четвърт век от падането на Берлинската стена. Сред основните събития се очаква да бъде светлинната инсталация през уикенда на 7-9 ноември по протежение на 15-те км, откъдето е минавала разделителната линия между Източен и Западен Берлин.

8000-те светещи балона ще бъдат пуснати към небето в последната вечер, символизирайки отварянето на границата между двете Германии.