Това често влияе върху поведението на децата в силно негативен аспект

1/4 от българските ученицит между 5-и и 11-и клас са с поне един родител, който работи в чужбина. Това показват данни от проучване на "РискМонитор", проведено по поръчка на УНИЦЕФ.

Това са 115 хил. деца или 26% от децата на тази възраст. Това в голяма част от случаите рефлектира върху поведението им и те започват да имат по-нисък успех в училище, по-често повтарят класове, пият и пушат повече, обясни социоложката Петя Кабакчиева, цитирана от "Монитор".

Влияние върху поведението

"40% от тези деца са посещавали Детска педагогическа стая и боледуват повече от останалите", коментира тя.

Ключов момент в случая е, че не е уредено попечителството върху тях и на практика те са лишени от основни права, свързани със защитата на здравето им и реакции при противообществени прояви.

Така например често се срещат случаи, при които децата заминават при родителите си преди завършването на учебната година и се връщат след началото на следващата. Въпреки това обаче те остават записани по документи като ученици на съответното училище, защото заради делегираните бюджети, училищата са заинтересовани от задържането на децата.

Деца на гурбет

Друг е проблемът при по-големите ученици, които са вече в гимазията. Там дългите отсъствия по време на учебната година са свързани с личното им заминаване да работят в чужбина.

Така например гимназисти от Шумен и Благоевград заминавали за по два месеца през зимата да секат елхи в горските стопанства на Испания, Италия и Белгия. Други пък напускат преди края на втория срок и се връщат след началото на следващата година, като работят през лятото в сферата на общественото хранене в Италия или пък на земеделието в Гърция, пише изданието.

По тази схема при краткосрочна миграция децата надхвърлят официално разрешения брой отсъствия по уважителни причини. От една страна училищните ръководства не отразяват тези отсъствията заради делегираните бюджети, които им осигуряват средства за брой записани ученици.

От друга страна обаче учителите и просветните инспектори толерират ученическия гурбет, заради самото дете, защото веднъж изключено от системата, нараства рискът то изобщо да не завърши средно образование.

Източник: в. "Монитор"